Кой се радва на 91-то място по “свобода на словото”?

Да си призная не съм сред тях и имам своите доводи да се съмнявам, че сме заслужили подобно стремглаво изкачване по стълбицата, която несъмнено всяка година ни води към доказани победители като Дания или Норвегия, да речем. 

Години наред Фрог нюз неуморно и с твърдоглава последователност се рови в дълбоките потайности на прокуратурата и спецслужбите.  Благодарение на това  успяхме да извадим на показ факти, които по безспорен начин доказват, че в тези системи витаят патологични обвързаности, задкулисни интриги и сериозни политически зависимости с осезаем дъх на корупция. 

Безспорно разкритията ни предизвикват интерес не само сред читателите ни, болшинството от които искат не само да знаят истината, но и се надяват, че един ден възмездие за злините, причинени от конкретни персони, все пак ще има. От написаното се интересуват най-вече тези, които се превръщат в главни герои на нашите разследвания. Любопитното е, че нито един от тях не се осмели да застане с лицето си, да даде яснота или дори да опровергае написаното от нас. 

Вместо това се прилагат други тактики, с които се мобилизира цялата държавна машина срещу нас - полиция, прокуратура, НАП, КПКОНПИ, съд. Уличените, обаче остават непокътнати. Най-много срещу тях да последва дирижирана проверка, която винаги завършва с лаконичното “невинен”. Морални последици също няма, защото по нашите географски ширини се счита, че подобен род “наказания” са присъщи за други планети. 

Репресиите  от една страна имат задача да ни унижат и обезличат.  И от друга - да ни откажат да се борим и за капката останала справедливост. Знаете ли колко пъти от хора на високо ниво в държавното обвинение, ДАНС и МВР сме чували - преди и сега: “Вие го напишете, само гледайте да не разберат, че е от нас”? Стотици, е малко да кажем. За “борците” в прогнилите от рушветчийство и зависимости системите, е много по-лесно да “изпържат” медиите с чепат характер, отколкото да пожертват собствения си комфорт.  Войната за справедливост у нас от край време се води най-вече от “служители, пожелали да останат на работа”.

Затова българските медиите, не говоря за болшинството от наведените, които са се специализирали в правенето на с…ки, продължаваме да се чувстваме като самотни, изоствавени камикадзета. Тялото ни е пристегнато с тротил и е въпрос  на време да изгърми.  А дотогава ще броим - 112, 111, 110…91.....

Катя Илиева