Това е категорично казано, но то не е задължение, а право на гражданите, обясни проф. Константинов. По думите му, законовата разпоредба не е приравнена на задължение, защото не може да се очаква невъоръжен човек да се справи с престъпници. „От една страна я има тази възможност в закона, от друга страна трябва да видим какво казва чл. 279 от Наказателния кодекс, по отношение на преминаването на границата. Този член има 5 алинеи. Съгласно първите четири, пресичането на границата е престъпление, което се наказва със затвор до 5 години. При рецидив наказанието се вдига, има и дефинирано наказание за каналджийство и т.н. В ал. 5 обаче се казва, че не се наказва преминаването на границата от хора, търсещи убежище. Тук е тънкият момент, разясни проф. Константинов.

Според него, мигрантите, които влизат в страната ни, имат право на убежище, но трябва веднага да влязат в контакт с властите, а повечето от тях не го правят. „Те търсят канал, който да ги докара до другата граница. Това означава, че те съвършено съзнателно нарушават закона и никакво убежище не търсят в България, те отиват в Германия, тоест те са си престъпници по смисъла на българския наказателен кодекс ”, коментира още проф. Константинов. Той призова държавата да промени законите и да действа твърдо, за да няма нужда от такива самодейни акции по охраната на границата, каквито са гражданските патрули.