Контролираният и купен вот е продължил да пада и до изборите през ноември

Става дума за общо 1 738 изборни секции в страната, в които е имало висок риск от купен и контролиран вот в поне два парламентарни избора за периода 2013 – 2021 г.

Забелязва се тенденциозен спад на контролирания и купен вот от април до ноември. Установен е спад в избирателната активност. През ноември избирателната активност в рисковите секции е спаднала с  още 10 %, а подадените гласове са с 22 хиляди по-малко отколкото през юли 2021.

На места тенденцията към по-ниска избирателна активност в рисковите секции е по-осезаема.

Едно от възможните обяснения са засиленитe акции на МВР срещу купения вот в общината, както и широкото им медийно отразяване. Друга възможна причина е намаленият стимул на политическите актьори да прибягват до този механизъм за осигуряване на гласове.

Най-много гласове от рисковите секции получават ДПС. Движението се оплака от репресии от страна на Министерството на вътрешните работи и нападна служебният (вече редовен) министър Бойко Рашков заради акциите срещу контролирания и купен вот в някои части на страната. 

Движението за права и свободи запазва лидерското място по дял на гласове, получени в рискови секции, със загуба от едва 2,2 % спрямо резултатите си от юли. Поради това и делът на ДПС от общия рисков вот в страната се увеличава от 34,4 % през юли на 37,7 % през ноември 2021.

На второ място по дял гласове, получени в рискови секции, остава ПП ГЕРБ. На тези избори ГЕРБ отчита най-съществените загуби в рисковите секции: подкрепата за тях спада с 14,3 % или с около 11 500 гласа. Така делът на ГЕРБ от всички гласове от рисковите секции в страната спада от 24 % през юли на 21 % през ноември 2021.

На трето място по показателя дял от вота в риск е БСП  с 11 % от рисковия вот.