България представи план за строителството от своя страна. Той включва участъка от Гюешево до входа на бъдещия тунел. Документите за този участък вече са подадени в Агенцията за обществени поръчки. Същото важи и за линията Перник – Радомир.

Северна Македония обеща до края на 2025 г. да поднови търга за строеж на отсечката между Крива Паланка и тунела, съобщават от транспортното министерство.

Двете страни ще създадат работни групи. Те ще уточнят текста на споразумение за строителството на тунела между Гюешево и Деве баир. България вече е изпратила проект за споразумение през януари 2025 г., но няма отговор от Скопие. Очаква се документът да бъде подписан тази есен.

Двете държави ще търсят пари от ЕС или други източници, за да реализират проекта.

Проектът за жп Коридор 8 между България и Северна Македония от години буксува – не заради липса на значение, а заради политически спорове, тромава бюрокрация, недостиг на финансиране и сложен терен. Макар да свързва Черно с Адриатическо море и да е част от ключовата транспортна мрежа на ЕС, проектът често остава в сянката на по-неотложни приоритети. Европейският съюз, който вижда в него мост между Балканите и Европа, се опитва да бъде двигател, арбитър и инвеститор.

Но зад закъснелите графици се крият и дълбоки исторически рани. България и Северна Македония често спорят не за трасета, а за миналото – език, идентичност, споделени личности. София обвинява Скопие, че погазва Договора за добросъседство и отказва да признае българското малцинство. От своя страна, Скопие вижда в настояванията заплаха за суверенитета си. Вътрешната политика в двете страни често използва тези теми, а Коридор 8 става жертва на един исторически спор.

Коридор 8 е важен, защото свързва Черно море с Адриатическо море, преминавайки през България, Северна Македония и Албания. Той е част от трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) и има стратегическо значение за икономиката, търговията и свързаността в региона. Реализацията му ще улесни движението на хора и стоки, ще подобри връзките между Балканите и ЕС и ще стимулира развитието на по-слабо свързани райони. Железопътната му част, която е най-изостаналата, е ключова за постигането на устойчива, зелена и ефективна инфраструктура.

Да, България и Северна Македония многократно са потвърждавали ангажимента си към завършването на Коридор 8 в последните две десетилетия – особено по време на срещи на високо равнище, подписване на меморандуми и форуми, организирани с подкрепата на Европейския съюз. Въпреки тези декларации, реални действия – особено от страна на Северна Македония в железопътната част – се забавиха. Като цяло, досега ангажиментите преобладаваха на думи, а не в реален напредък – особено в трансграничната част и на македонска територия.