В продължение на една година българите свикваха с един особен пазарен пейзаж – почти всеки етикет, меню или ценоразпис показваше една и съща цена в две валути.

 

От днес, 9 август 2026 г., това вече не е задължително.

 

Периодът на двойното обозначаване на цените започна на 8 август 2025 г. и приключи на 8 август 2026 г. От 9 август търговците могат да обозначават цените само в евро.

 

Това обаче не означава, че всички следи от левовете трябва да изчезнат от магазините. Търговецът може доброволно да показва и левова равностойност, но тя вече е само справочна информация. Основната цена и цената, по която се извършва плащането, е в евро.

 

Тук има още едно важно разграничение. Еврото стана официалната парична единица на България на 1 януари 2026 г., а периодът на двойно обращение на левове и евро продължи само един месец – от 1 до 31 януари. От 1 февруари левът вече не е законно платежно средство. Това, което приключва днес, е не плащането в левове, а задължението цените да се изписват едновременно в двете валути.

 

Какво ще виждаме на етикета?


Досега един продукт можеше да бъде обозначен например така:

 

10,23 евро / 20,00 лв.

 

От днес напълно достатъчно е да пише:

 

10,23 евро.

 

Ако търговецът реши да остави и левовата равностойност, тя трябва да бъде представена по начин, който не създава заблуждение, че клиентът може да плати в левове.

 

Например надписът:

 

10 евро / 19,56 лв.

 

не означава, че купувачът има избор между двете валути. Цената е 10 евро, а 19,56 лв. е само справочна равностойност.

 

Това вероятно ще бъде важно през следващите месеци, защото в обращение ще останат множество вече отпечатани менюта, каталози, рекламни материали и други документи. Самото наличие на левова стойност върху тях не означава автоматично нарушение. Важното е информацията да не подвежда потребителя относно действителната цена, която трябва да плати.

 

Най-важното число: 1,95583


За потребителите има едно число, което продължава да е ключово:

 

1 евро = 1,95583 лева.

 

Това е официалният фиксиран курс. При превалутиране не се използва закръглен курс от „2 лева за евро“.

 

Например:

 

20 лв. ÷ 1,95583 = 10,2258 евро.

 

След закръгляването до втория знак след десетичната запетая получаваме:

 

10,23 евро.

 

Така 10 лв. са 5,11 евро, 20 лв. са 10,23 евро, 50 лв. са 25,56 евро, 100 лв. са 51,13 евро, а 1000 лв. са 511,29 евро.

 

Това е важно уточнение, защото разликата между реалното превалутиране и грубото закръгляване може да изглежда малка при една покупка, но да се натрупва при множество покупки.

 

Край на двойните етикети, но не и на контрола


Една от най-големите опасности след отпадането на двойното обозначаване е потребителят да загуби бързия ориентир, който досега му позволяваше да вижда цената и в левове, и в евро.

 

От днес обаче въпросът вече няма да бъде само „Колко лева са това?“, а и „Колко струваше тази стока преди?“.

 

Самото приключване на двойното обозначаване не означава автоматично право за търговците да увеличават цените произволно. Законът предвижда ограничения срещу необоснованото повишаване на цените в рамките на преходния режим, а контролните институции продължават да следят за нарушения на потребителското законодателство и за нелоялни практики. КЗП изрично съобщава, че извършва проверки за необосновано покачване на цените и изисква от търговците икономическа обосновка при установено съмнение за такова увеличение.

 

Важно е обаче да се прави разлика между увеличение на цената и самото превалутиране.

 

Ако една стока е струвала 20 лв., нейната математически еквивалентна цена е 10,23 евро.

 

Ако след преминаването към еврото струва 10,23 евро, това е превалутиране.

 

Ако струва 11 евро, вече има и увеличение на цената. Самото наличие на увеличение обаче не е достатъчно, за да се заключи автоматично, че е извършено нарушение. То трябва да се преценява според конкретните правила и обстоятелства.

 

Какво правим, ако на касата ни поискат повече?


Тук потребителят трябва да бъде особено внимателен.

 

Ако на рафта пише:

 

10 евро

 

а на касата се появи:

 

11 евро,

 

има очевидно разминаване, което трябва да бъде изяснено.

 

Най-доброто, което можем да направим, е да снимаме етикета, да запазим касовата бележка и да поискаме обяснение от търговеца.

 

При съмнение за нарушение потребителят може да подаде сигнал до Комисията за защита на потребителите. КЗП посочва, че сигнали и жалби могат да се подават чрез електронната форма на сайта ѝ, на място в офисите на комисията, както и чрез телефона на потребителя 0700 111 22.

 

Същият принцип важи и при онлайн покупките. Потребителят трябва да може ясно да разбере каква е крайната цена, която ще плати, преди да потвърди поръчката.

 

Какво трябва да направи бизнесът?


За търговците отпадането на двойното обозначаване означава по-малко информация върху етикета, но не и отпадане на изискванията за ясни и коректни цени.

 

Магазините, ресторантите, онлайн търговците и доставчиците на услуги трябва да следят за коректното представяне на цените в своите обекти, сайтове, каталози, менюта, рекламни материали и системи за продажба.

 

Особено важно е цената, която потребителят вижда, да съответства на сумата, която се отчита при покупката.

 

През периода на двойното обозначаване законът изискваше двете цени да бъдат поставени в непосредствена близост и да бъдат ясни, четливи, недвусмислени и лесни за разбиране. От 9 август това задължение за две валути отпада, но правилата срещу заблуждаващата информация и нелоялните търговски практики продължават да действат.

 

Това означава и че бизнесът не трябва да създава впечатление, че старата левова стойност е все още цена, по която може да се плаща.

 

Какво става със старите менюта и каталози?


Това е един от въпросите, които вероятно ще възникват най-често.

 

Ресторант може да има отпечатано меню, в което пише:

 

Пица – 10 евро / 19,56 лв.

 

Това не означава, че клиентът може да плати 19,56 лв.

 

Ако обаче на място е оставен стар ценоразпис, който показва само цена в левове, той не дава ясна информация за актуалната продажна цена в евро.

 

Затова за бизнеса най-сигурният подход е да актуализира материалите, които използва ежедневно, така че клиентът без никакво колебание да разбира каква сума в евро дължи.

 

Какво става с банковите сметки и кредитите?


Тук правилата са различни от тези за магазините, но принципът е същият – превалутирането се извършва по официалния курс.

 

На 1 януари 2026 г. левовите салда по платежните сметки бяха автоматично и безплатно превалутирани в евро, като условията по съответните договори се запазват.

 

При кредитите, първоначално отпуснати в левове, сумите се превалутират в евро по официалния фиксиран курс.

 

Въвеждането на еврото не може да бъде използвано като основание банката да предоговори съществуващ договор по начин, който поставя клиента в по-неблагоприятна финансова позиция. При фиксирана лихва тя се запазва, а за кредитите с променлива лихва законът предвижда специални правила при промяна или прекратяване на използвания лихвен индекс.

С други думи – еврото не започва отначало отношенията между клиента и банката.

 

А какво става с левовете, които още са останали у дома?


Те не са изгубили стойността си.

Българската народна банка обменя левове в евро безплатно, без ограничение в количеството и без ограничение във времето. Банките и определени пощенски офиси обменят левове в евро в рамките на 12 месеца от въвеждането на еврото, тоест до 31 декември 2026 г., при условията, определени в закона.

 

Това означава, че човек, който все още държи левове в чекмеджето, не трябва да се поддава на паника или на предложения от случайни лица за „изгоден курс“.

 

Как ще изглежда пазарската кошница?


Промяната ще бъде най-видима в ежедневните покупки.

 

Хлябът, млякото, яйцата, сиренето, кафето, горивата, ресторантите и услугите вече ще се сравняват директно в евро.

 

Именно тук ще бъде най-важно да не бъркаме промяната на валутата с промяната на цената.

 

Ако нещо е струвало 5 лв., коректната му стойност след превалутиране е 2,56 евро.

 

Ако струва 2,56 евро – това е само преминаване към новата валута.

 

Ако струва 2,80 евро – цената вече е по-висока и увеличението трябва да бъде разглеждано отделно.

 

Затова най-добрият ориентир след края на двойното обозначаване ще бъде не левовата равностойност, а историята на цената.

 

Колко е струвал продуктът миналия месец? Колко струва днес? Каква е цената в друг магазин?

 

Това е новата потребителска математика.

 

Пет секунди преди да платим


Преди покупка е достатъчно да направим няколко прости проверки – да погледнем цената на етикета, да я сравним със сумата на касата и при разминаване да поискаме обяснение.

 

Ако има съмнение за нарушение, снимката на етикета и касовата бележка могат да се окажат важни доказателства.

 

И най-вече – не трябва автоматично да приемаме всяко поскъпване като „заради еврото“.

 

Преходът към новата валута има ясен математически механизъм:

 

1 евро = 1,95583 лева.

 

Това е курсът.

 

Всичко отвъд него вече е въпрос на реалната цена на стоката или услугата.

 

Краят на „лв./€“ не е край на потребителските права. Просто от днес на етикета ще има по-малко числа, а от потребителя ще се изисква малко повече внимание.