Ситуацията представлява и сериозен личен удар за премиера Бенямин Нетаняху, който вложи значителен политически капитал в убеждаването на Тръмп, че военният натиск върху Техеран може да доведе до фундаментална промяна в Близкия изток и дори до падането на иранския режим. На пресконференция на 15 юни той определи войната като успех и заяви, че Израел е бил спасен от „заплахата от ядрено унищожение“. В същото време избегна коментар по новото американско споразумение с Иран.
Въпреки нанесените удари, иранският режим остава на власт, а влиянието на твърдолинейните кръгове в страната дори се е засилило. Очакваното споразумение, което трябва да бъде подписано в Женева, не предвижда незабавно решение по въпроса за иранската ядрена програма – основната тревога на Израел. Вместо това са предвидени нови преговори през следващите 60 дни, без гаранция за окончателен резултат.
Допълнително безпокойство за Израел създава фактът, че договореностите не се очаква да засегнат иранската програма за балистични ракети, както и мрежата от подкрепяни от Техеран въоръжени групировки в региона.
Особено чувствителен остава въпросът за ливанската организация „Хизбула“. Малко преди обявяването на примирието Израел нанесе удар по цел в Бейрут след атака с дронове от страна на движението. Вместо да провали преговорите, както се надяваха в Йерусалим, операцията само ускорила финализирането на сделката между Вашингтон и Техеран.
Израелският министър на отбраната Израел Кац настоява армията да запази контрола върху завзетите през последните месеци зони за сигурност в Южен Ливан. Иран обаче поставя като условие изтеглянето на израелските сили от тези територии.
Същевременно отношенията между Тръмп и Нетаняху видимо се охлаждат. Американският президент отправи необичайно остри критики към израелския лидер, определяйки го като „много труден човек“ и заявявайки, че Израел трябва да бъде по-благодарен на САЩ за подкрепата им.
Според бивши израелски представители във Вашингтон проблемът се задълбочава и от липсата на традиционните канали за комуникация между администрациите на двете държави. По думите им отношенията все повече зависят от личната динамика между Тръмп и Нетаняху.
Още в първите дни на войната част от израелските военни и разузнавателни среди предупреждавали, че целите на САЩ и Израел постепенно се разминават. Докато Йерусалим се стремял към отслабване или смяна на режима в Техеран, Вашингтон все повече търсел възможност за политическо споразумение със същото това ръководство.
В дългосрочен план това поставя под въпрос успеха на стратегията на Нетаняху. Макар военните операции да са нанесли щети на иранските ядрени и ракетни програми, много анализатори смятат, че ефектът може да се окаже временен. Освен това Израел рискува да отслаби отношенията си както със САЩ, така и с арабските държави, които досега го разглеждаха като партньор срещу Иран.
Тези развития могат да се окажат сериозен проблем и за политическото бъдеще на Нетаняху преди изборите през октомври. Премиерът трудно ще представи себе си като гарант за сигурността на страната, ако конфликтът с Иран приключи без постигане на ключовите израелски цели.
Въпреки това опозицията също не предлага ясна алтернатива. Повечето нейни лидери подкрепиха началото на военната операция срещу Иран и днес критикуват Нетаняху основно заради липсата на резултати, а не заради самото решение за война.
