Красимир Тахчиев: Изкуственият интелект може да доведе до повишаване производителността на труда

Къде сме в момента?

“Ефектът на глобализацията върху икономиката беше, че след 90-те години се наблюдаваше много висок ръст на % от БВП и чуждестранни инвестиции. При % от БВП имаше увеличение от 50%, при чуждестранните инвестиции - 6-7%. Това бе резултат от това, че в този период много държави се отвориха и се включиха в световния пазар и веригите за доставки”, обясни Тахчиев. 

“Ако погледнем данните за инфлацията в САЩ, ще видим, че благодарение на увеличението на международната търговия, по-високата инфлация в услугите е била компенсирана от спада в цените на стоките. Това позволява на общото ниво на инфлация да се поддържа ниско”, обясни той.

“Централните банки и правителствата се възползваха от тази ниска инфлация - нивата на лихвените проценти на централните банки след 80-те години устойчиво намаляват и се понижават, за да стигнат дъното от около 0%, имаше периоди, в които бяха дори отрицателни. Самите банки приложиха количествени облекчения - в Япония активите на централната банка се увеличиха 7 пъти, Федералният резерв - 6 пъти, резервът на Европейската централна банка - 9 пъти. Това са трилиони долари, които бяха вкарани в световната икономика”, каза още експертът.

Това беше възможно заради ниската инфлация, заключи той. Резултатът от лихвената политика по думите му пък бил драстично увеличаване на нивата на дълг и цените на активите. 

Какво може да очакваме?

“Рамката, в която ще се развива икономиката, е на процес на деглобализация. COVID и военните конфликти разкриха уязвимост на доставките, повишиха инфлацията. Много компании разбраха, че техните вериги за доставка и тяхната дейност е застрашена. В резултат на това се говори за новата тенденция на near-shoring и friend-shoring - преместване на производствата обратно в страните, в близки страни, в приятелски страни. 

Тази тенденция има проинфлационен ефект. Компаниите вече не биха инвестирали там, където имат по-малко разходи, а където се дава приоритет на сигурността. Това означава по-високи разходи, които ще се отразят или в по-високи цени, или в по-ниска печалба”, посочи Тахчиев.

“Друг тренд е намаляването на населението в трудоспособна възраст във всички развити икономики и Китай. По законите за търсенето и предлагането - когато предлагането намалява, това се отразява в повишаването на цените в случай на труд”, каза още той.

“БВП зависи от това колко хора работят, колко часа и колко произвеждат. Почти всички развити държави и Китай са минали пика на трудоспособно население. Изключения са САЩ и Великобритания, но и те достигнаха лек спад на работната сила, малко вероятен и съществен ръст и при тях”, допълни експертът.

“В периода 1999-2003 г. В САЩ и Европа се наблюдаваше ръст на производителността. Тогава навлязоха интернет и компютъризацията. Навлизането на една нова технология - като изкуствения интелект, може да доведе до повишаване на производителността на труда в развитите икономики. В посочения период това е продължило 4-5 години, след това трендът се е върнал на обичайните нива”, уточни той.

Какво да правим?

Ще има нужда да променим стратегията си на инвестиране, смята Тахчиев.

“При такива преструктурирания в икономиките, винаги има както печеливши, така и губещи. Решението е по-активно инвестиране с диверсификация в различни групи активи. Ще е необходимо да се следят и много по-активно оценките, които реализират компаниите”, съветва той.

ФрогНюз