Кремъл се готви за широкомащабна война срещу НАТО, съобщава ISW

За това предупреждава Институтът за изследване на войната (ISW).

На 27 април вестник "Уолстрийт джърнъл" (WSJ) съобщи, позовавайки се на западни военни и разузнавателни служители, че Русия разширява военните си бази край Петрозаводск, Република Карелия, и модернизира железопътни линии и друга инфраструктура по западната граница на Русия с НАТО.

WSJ съобщава, че Кремъл планира да създаде нов щаб на армията край Петрозаводск през следващите няколко години и че Русия интегрира пътните и железопътните артерии в Московския военен окръг (МВО) с инфраструктурата в Беларус.

Източници заявиха, че през следващите години Русия възнамерява да сформира нови дивизии на базата на съществуващите бригади в Ленинградския военен окръг (ЛВО) и че строи нови казарми и полигони и модернизира складове и железопътни линии край Петрозаводск, за да посрещне бъдещия приток на личен състав.

Високопоставен финландски военен служител заяви, че Русия не изпраща "почти никакви" от новопроизведените си танкове на фронтовата линия в Украйна, а складира танкове за "по-късна употреба".

ISW по-рано оцени, че възстановяването на Московския и Ленинградски военни окръзи в Русия е част от дългосрочни усилия за преструктуриране с цел подготовка за потенциална бъдеща широкомащабна конвенционална война срещу НАТО.

Руските власти се подготвят и за актуализиране на Стратегията за национална сигурност на Русия, която вероятно ще отрази по-големите териториални амбиции на руския президент Владимир Путин в Европа и продължаващите усилия за оправдаване на бъдеща агресия срещу НАТО.

Секретарят на руския Съвет за сигурност Сергей Шойгу заяви в интервю за кремълската информационна служба ТАСС, публикувано на 24 април, че Русия се готви да актуализира своята Стратегия за национална сигурност, за да отчете новите проблеми и заплахи, пред които е изправена.

Шойгу твърди, че актуализираната Стратегия за национална сигурност на Русия трябва да отчита "кризата" на европейската сигурност, формирането на нов глобален ред и предизвикателствата, които променящият се свят отправя към Русия. Шойгу заяви, че руската стратегия за национална сигурност определя "дългосрочните, стратегически цели" на Русия и "основните инструменти" за постигането на тези цели.

Русия актуализира своята Стратегия за национална сигурност на всеки пет години, като последно е актуализирала стратегията през 2021 г.

Кремъл продължава да се опитва да държи легитимните преговори за прекратяване на огъня като заложници, за да си осигури допълнителни отстъпки от страна на Украйна и САЩ. Руското министерство на външните работи (МВнР) публикува извлечение от телефонния разговор между руския външен министър Сергей Лавров и държавния секретар на САЩ Марко Рубио от 27 април, в което се твърди, че Лавров и Рубио са наблегнали на създаването на "предпоставки за започване на преговори" за мирно разрешаване на войната в Украйна.

В доклада на Държавния департамент на САЩ за разговора не се споменава обсъждането на "предпоставки" за преговори.

От юни 2024 г. насам Путин, Лавров и други висши руски служители постоянно изискват от Украйна да се изтегли от контролираните от нея територии в Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, както и Украйна официално да се откаже от целта си за присъединяване към НАТО като промени конституцията си, в която е записана тази цел, преди Русия да се съгласи на бъдещо прекратяване на огъня и мирни преговори.

През юни 2024 г. Путин заяви, че Русия е готова да започне преговори с Украйна, веднага щом Украйна се съгласи да се изтегли от цялата територия на четирите области. Кремъл настоява за значителни украински териториални и политически отстъпки като предварително условие за преговорите в стремежа си да започне преговорите от най-силна позиция и да постигне дългогодишните руски цели в Украйна с дипломатически средства, които не е в състояние да осигури на бойното поле.

На 28 април Лавров повтори дългогодишните искания на Русия за капитулация на Украйна и отстъпки от страна на Запада, тъй като Русия продължава да не предлага никакви собствени отстъпки. Руски официални лица, включително Путин, повтарят отдавнашните искания на Русия, че всяко решение на войната в Украйна трябва да включва смяна на украинския режим, демилитаризация, отказ от стремежа за присъединяване към НАТО или друг блок за сигурност и отстъпване на територии на Русия.

Лавров повтори тези искания в интервю за бразилското издание O Globo, публикувано на 28 април, и заяви, че всяко решение на войната трябва да се отнася до "първопричините" за нея.

Лавров и други руски официални лица неведнъж са определяли "първопричините" за войната в Украйна като предполагаемото нарушаване на ангажиментите на НАТО да не се разширява в Източна Европа и по границите на Русия през 90-те на миналия ХХ в. и годините след това чак до наши дни.

Русия отново говори за предполагаемата дискриминация на украинското правителство срещу етническите руснаци и руския език, медии и култура в Украйна.

Руските официални лица използват твърденията, че Украйна се отнася зле с рускоговорящите, за да оправдаят руските инвазии, окупация и незаконно анексиране на украинска територия от 2014 г. насам.

По време на интервюто от 28 април Лавров допълнително поиска от международната общност да признае Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска област и Крим за част от Русия и Западът да върне замразените руски активи.