Кремена Кунева: Следродилната депресия е огромен проблем, дълбоко погребан под пластове мълчание

Кремена Кунева, Facebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.

"Това ме разтърси жестоко. Много жестоко.

Може би защото самата аз, макар и никога да не съм го споделяла публично, имах много тежка и трудна следродилна депресия. Не беше класически вариант, не се стигна до крайности, но това, което преживях, беше един от най-страшните моменти в живота ми.

Хората не си дават сметка как хормоните след раждането могат да разрушат всичко. От най-силната психика могат да създадат друг човек. Човек, който никога не си познавал.

Хората не знаят как да реагират, когато общуват с жена в следродилна депресия. Често си мислят, че думите „Абе я се стегни! Имаш хубаво, здраво бебе, имаш дом, прекрасен съпруг! Какво искаш?!“ ще ти помогнат. Напротив!

Това те смазва! Кара те да се чувстваш още по-зле, още по-виновен – че имаш всичко, а се чувстваш зле. Физически зле.

Аз стигнах до там, че един ден не можах да стана от леглото. Просто не можех. Приключих.

В спешното отделение ми пуснаха бром, а усещането беше, че са ми пуснали физиологичен разтвор. Отне ми година да се възстановя, и то благодарение на силната подкрепа на семейството ми, на приятелите ми и на колегите ми.

Хората си мислят, че тези състояния са шега, че „просто си уморена, ама така е с малко бебе“, „всички са така!“.

Не, не всички са така! Не, това не е нормално състояние, и не, не се лекува със „Стегни се!“. Напротив, влошава се. Една жена, след като роди, трябва да бъде щастлива и ако не е, обърнете ѝ внимание навреме и се погрижете за нея.

Не я съдете! Не я наричайте слаба! Много често именно с най-силните жени се случва точно това.

Мили жени, говорете открито за чувствата и нуждите си след раждането и знайте, че проблемът НЕ Е ВЪВ ВАС.

Мили мъже, при всякакви индикации за подобно състояние на партньорките си – вземете мерки и не ги оставяйте сами или просто „да се наспят“.

Толкова ми е мъчно за това прекрасно момиче.

Надявам се, че нейният случай не е бил такъв, при който не е имала нужната подкрепа, и дано тази трагедия обърне повече внимание на обществото ни към този болезнен за немалка част от жените проблем.

Депресиите не са просто „настроения“. Това е състояние, което изисква терапия, а понякога и лечение.

Да, за съжаление много хора се срамуват да признаят, че може да имат психични проблеми, въпреки че мозъкът е орган като всеки друг и може да се разболее. Този срам често произлиза от социални стигми, липса на разбиране и страх от осъждане. Докато за физическите заболявания като диабет или сърдечни проблеми хората търсят помощ без колебание, психичните състояния все още се възприемат по различен начин.

---

Когато вчера реших (не знам дали може дори да се определи като решение, а първична, спонтанна реакция на огромната трагедия, която видях, че се е случила с Биляна) да споделя публично за толкова лична и болезнена тема като следродилната депресия, наистина не предполагах колко голяма и скрита рана е това за толкова много хора – и жени, и мъже. Не осъзнавах колко дълбоко е погребан този проблем под пластове мълчание и наложени социални „лепенки.“

Имам десетки, може би стотици съобщения с въпроси или просто едно тихо “благодаря”, че не са сами и че не са единствени. Обещавам да отговоря на всяко едно от тях. Но още сега искам да кажа: най-важното и правилно нещо, което можете да направите, е да потърсите професионална подкрепа. Независимо дали за вас самите, ако сте готови за това, или за вашата партньорка. Ако нямате финансова възможност за такава помощ, има организации, които предоставят подобна подкрепа безплатно.

Приех поканата на Преди обед да говоря по темата днес в 09:30, единствено и само защото искам повече жени да знаят, че не са сами, и че няма нищо срамно в това. Нито това ви прави слаби или лоши майки. Нито, че това няма да свърши и вие отново няма да бъдете пълноценна жена. Не просто ще бъдете, а ще бъдете още по-силна.

Разбира се, вечните многознайковци не закъсняха и веднага се появиха. Единственото, което имам да им кажа, е:

Гледайте си работата. Наистина. И се молете никога да не преминавате през този ад. Нито вие, нито някой, когото обичате.

Не се опитвайте да запушвате устата на хора, които въпреки болката избират да говорят, за да помогнат на друг. Може да е само един човек. Но дори тогава ще си е струвало.

Аман от това “е, те всички имали депресия!”. Ако бяхте прочели световните статистики преди да говорите, щяхте да знаете, че между 10 и 20% от жените в развитите държави преминават през някаква форма на следродилна депресия. В по-слабо развитите страни този процент може да стигне до 30-40%. От тях между 3 и 5% развиват най-тежката форма – следродилна психоза.

В България през 2023 г. има 57,000 раждания. Вие смятайте. И този път вие замълчете.