Лазаре, да бъдеш и да пребъдеш!

Според обичая лазаруване, момичета до 16 години стават лазарки. Те са събират на групи. Четири от тях са певици, две са “шеталици” (танцьорки) и една “кумица”. Обикалят къщите, пеят и танцуват. Кумицата води групата и прибира подаръците.

Песните са здраве, плодородие, щастие, благоденствие и сбъдване на най-съкровените надежди за всеки от семейството, а от своя страна стопаните ги даряват с яйца, пари, плодове и подаръци.

На Лазаровден момците искат ръката на своята избраница. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да е лазарувало.

Лазарките изпълняват и специален, ритуален танц – буенек. Хорото се разиграва, докато лазарките пеят и обикалят селото. Те скачат високо, за да пораснат посевите и да бъде плодородна годината и тропат силно с крак, за да бъде добра годината за животновъдите и добитъка да се множи.

По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден – Връбница - Цветница.

Честит имен ден на всички именници, сред тях и наш приятел. Желаем здраве, сили и упование!