Лесните решения имат висока цена
В позицията си след приемането на бюджета Институтът за пазарна икономика критикува избора на управляващите да увеличат разходите и дефицита, вместо да използват бюджета за по-сериозни реформи.
„Лесно е да похарчиш повече, отколкото имаш, както и да обещаваш все повече разходи и нови функции на държавата“, пишат от института.
Според ИПИ цената на подобен подход няма да се измерва само с бюджетните показатели. „Тя ще се плати с по-ниско доверие, по-малко инвестиции, повече емиграция, по-нисък растеж и по-слаба икономика“, предупреждават икономистите.
От института подчертават, че добрата фискална политика не трябва да се оценява по това дали един бюджет изглежда политически удобен днес, а по това какви последици ще има след години.
„Бюджет 2027 г. може да бъде добър. Всъщност, всеки бюджет лесно може да е по-добър от гласувания бюджет за 2026 г.“, посочват от ИПИ.
Има движение, но не и промяна на системата
В отделен авторски анализ главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов прави по-нюансирана оценка на бюджета. Той отчита, че кабинетът все пак е започнал да премахва правила и привилегии, които доскоро изглеждаха недосегаеми.
„Преодолени са немалко считани за табу бариери“, пише Богданов. Като примери посочва отпадането на формулата за минималната работна заплата, промените в изчисляването на трудовия стаж, участието на държавните служители в осигурителните вноски, ограниченията за бордовете на държавните предприятия, както и промените при финансирането на висшето образование и общинските инвестиции.
По думите му това „отваря широко вратата и за по-смели действия – противно на заклинанията, че са политически невъзможни“.
Големите реформи отново остават за после
Именно тук обаче идва и основната критика в анализа. Според Богданов отделните промени не променят начина, по който функционира държавата.
„В този списък няма по-дълбоки и дългосрочни структурни промени“, пише той.
По думите му липсват мерки за адаптиране на обществения сектор към намаляващото население и възможностите на новите технологии. Не се предлагат и нови механизми за финансиране, които да насърчават по-добри резултати и по-висока ефективност в здравеопазването, образованието и администрацията.
„Едно е да отмениш лошо работещ механизъм, съвсем друго е да измислиш и въведеш умен и дългосрочно устойчив на негово място“, обобщава Богданов.
Рискът не е само през 2026 г.
Според анализа правителството планира поне още три години с бюджетни дефицити над 3% от БВП, при това при предположението, че икономиката ще продължи да расте бързо, безработицата ще остане рекордно ниска, а потреблението и кредитната активност ще запазят сегашните си темпове.
Богданов предупреждава, че засега липсва отговор какво ще стане с публичните финанси при външен икономически шок или дори при забавяне на вътрешното търсене. Според него не се вижда и стратегия за фискална политика, която да стимулира инвестициите, технологичната трансформация и по-високата производителност.
