Лятото на Перперикон стартира с монументална находка

II. Перперек (Перперакъ), е обект на изследване от българската историческа наука от 1931 г., когато бъдещият Проф. Петър Мутафчиев го включва в студията си Към църковно историческата география на Пловдивско. Перперек(Перперакъ) е известен на българската археологическа наука от 1932 година, когато бъдещият Проф. Иван Велков го описва, и така обектът влиза в научно обръщение.През 1938 г. Перперек заедно с други прочути български крепости става част от учебната програма на българските училища (Днес, за наша искрена изненада в българските учебници пише Перперикон). Проф. Васил Златарски включва в общото разглеждане на крепостите в Родопите и Перперек (Перперакий) по известните дотогава средновековни гръцки източници в История на българската държава, том III (1940, посмъртно).Проф. Александър Фол (през 2004 г.) утвърждава, че Перперек е единственото възможно название на древнотракския каменен град и е с много мощно значение на един скален връх и светилище.

Кому е нужен твоя трактат по топонимия,даскале ! Матр'яла сака руча бЕл леб,друже ! Ката ден ! Няма ли самун на масата - паралия надвечер,какво значение има за людете как е истинското именище на Перперикон ! Перперек,Перперак,Перперакий... се тая ! Няма ли го коматя на сиромашката софра... чиляк не мож' мисли за нищо друго,даскале ! Инач адмирации за труда ти да ни ограмотиш за Перперикон !

III. III. В 1837 г. Д-р Ами Буе включва в сборника с маршрути в Европейска Турция, ч. Тракия, гл. XI: Родопите или Деспото-Даг и техните пътища кратък текст за Перперекдере. В края на XIX в. Константин Иречек съобщава за средновековната крепост Хиперперакион, макар лично да не я е посещавал. Отбелязва, обаче, хидронимът Перперек-дере, над което се издига каменният град.(И тук буди удивление и основателно съмнение за подмяна на историческите данни фактът, че днес в справочници реката е прекръстена от Перперек, на Перперешка, а близкото село Перперек, без обяснение) Проф. Александър Фол (2004) въз основа на лингвистичен и исторически анализ утвърждава, че Перперек е единственото възможно название на този древнотракски град и е с много мощно значение на един скален връх и светилище. Перперек е и мъжко тракско име, известно от Омир. Името на Тракия е Перке, а то означава скалата и е запазено в топоними като Перперек, Персенк, Перин (Пирин), както и Перистер планината над Битоля.

Благодаря, архитекте! Всяка твоя дума е верна, всеки твой упрек напълно основателен. И, разбира се, както казваш, правилно е да се казва "древнотракски град". На теория всички измъчени промени, наложени от ентусиазма на Овчаров, трябва тихомълком да отпаднат, да се върнат автентичните имена, така убедително аргументирани от колосите на българската и световната история, чиито имена сочиш. Но мисля, че няма да се случи. Овчаров е не само влюбен в себе си циркаджия и тамплиер, но и упорит човек, който пречи на учения в него да си свърши човешки работата.

Айде да не споменаваш имената на тези бележити родоотстъпници Мутафчиев и златарски, заради които е низвергнат най големия и световно признат, титулуван като професор в Берлин Ганчо Ценов. Дръпни ръчната със гъзолизците русофили и прочети истинската история на Българите и държавите им.

До Жана.. Ехаа айде и световни колоси. Ойде коньо у реката со се каруцата.. Жанче, да не им палиш свещи на тези злодеи и юдогейове. Успокой се дрънни две водки и помисли преди да..

Имам слабост, Радецки, къмто българските хора. Затова понякога ги величая, правя се, че не виждам слабостите им, защото най-вероятно и аз имам някои от тях. Но когато някой макар и добронамерен и старателен българин копае нивата на българската история, но не е прецизен, аз не съм на негова страна.