Люба Кулезич: Не чувам извинения за прибързаното очерняне на проф. д-р Николай Петров

Тя ми разказа анекдот. Ето го: „Един художник абстракционист се събудил, отворил прозореца и що да види – слънцето грее, пчеличките жужат, цветята ухаят, дърветата – цъфнали. Художникът тръшнал прозореца и рекъл: „Ега ти кича“.

Давам си сметка, че дори и да не сме болни от снобария, проявите на светлата страна на Силата често ни отегчават със своята миловидност. Докато тъмните й проявления ни възбуждат, създават ни фалшивото усещане, че сме много хитри, много прозорливи и сме в час с ходовете на големите игри по върховете. Ето ви пример: получих маса упреци за пледоарията си срещу поръчковото разследване на БТВ, което натопи здравния министър проф. Николай Петров за конфликт на интереси. Бил пуснал на зет си обществена поръчка за милион и шестстотин хиляди лева, а се прави на светец. За да предотврати злорадите дюдюкания по свой адрес, професорът подаде оставка. Голям кеф, нали? Нароченият за светла личност доктор се оказа маскара като всички останали. Днес не чувам извинения за прибързаното му очерняне след поясненията на зам. министъра Мирослав Ненков, че по въпросния договор са изхарчени 300 хиляди лева, а не милион и шестстотин хиляди. И че решението за сключването му е на предишното ръководство на ВМА, а не на самия проф. Петров.

Така де! Много по-густо ни става, ако медиите ни изтипосат един почтен човек като гадняр. Да признаем, че той заслужава признание и уважение за професионалния си и човешкия си морал е „ега ти кича“. Подобен сюжет се точи и покрай многохилядната подписка, инициирана от колегата Татяна Ваксберг да бъде назована зала в Софийския университет на името на отишлия си през лятото доцент Кристиан Таков. Ваксберг описа преживелиците си с декана на Юридическия факултет проф. Сашо Пенов, който беше председател на Правния съвет на президента Първанов. Аргументите на трите хиляди 759 подписали се в петицията са, че Кристиан Таков не просто има заслуги към правото.

Той беше дефицитно съчетание на почтеност, академичност и гражданска активност, което Софийският университет е добре да насърчи. Отговорът на проф. Пенов може да се синтезира така: „Че то на Петко Каравелов не е кръстена аудитория, та на Таков ли…Няма да стигнат аудиториите, ако тръгнем да ги кръщаваме на много по-заслужили прависти… „Преподавателите са против“ е най-необоримият аргумент. На 14 ноември все пак подписката ще бъде внесена за разглеждане на съвещание на онези, които предварително са против самото споменаване на човек като Кристиан Таков. С ясните си позиции за пороците в нашето правораздаване той със сигурност е дразнил днешните силни на деня.

Няма да ги назовавам, защото ги знаете. Както и те не искат паметта за съвременна личност като Кристиан да се превърне поне в име на една университетска аудитория. Толкова за кича, когато Бог ни дава шанс да се раздваме и на благородни неща и хора.