Люба Кулезич: Словесните бомби на Лозан Панов и погубената чест на българската Темида

„Все повече разбирам защо враговете му толкова се впрягат от умението му да воюва за убежденията си с думи. При това без да пуска кръв за разлика маскираните мерзавци, които щяха да го замерват с току що одрани агнешки глави. Но пък словото на Панов се цели право в сърцевината на проблемите“, продължава водещата.

„Този път той извади от обувките лобито на Цацаров във Висшия съдебен съвет с иронична закана, че ще разкрие своите шест имена на съдии, които трябва да бъдат избрани в правителството на Темида. И го направи – явно в отговор на скандала, който тръгна от Върховния административен съд, а неговият шеф Георги Колев безуспешно се опита да замаже. В „Медиапул” изтече мейл до всички административни ръководители на съдилища преди изборите за съдии във ВСС. Окръжното е изпратено от секретаря на съда Александър Николов и подписано от председателя Колев. В него се посочва името на правилния съдия, който трябва да бъде въдворен сред кадровиците на съдебната система“.

„Естествено, блюстителите на стакувото отказаха да вземат отношение по това нахално и явно нарушение на правилата. То е знак, че битката за тоталното завладяване на съдебната система в услуга на скрити лобистки интереси се е ожесточила до край“, категорична е Кулезич. В коментара си тя допълва: „Лозан Панов хвърли съчка в огъня с провокацията, че щом се е стигнало до предрешаване на изборите с оповестяването на предпочитаните кандидати за съдии, ще го направи и той. И го направи. В духа на Марк Твен или на Бърнард Шоу – изберете си“.

„Изразът: „дано да мога да го кажа и другата седмица” от устата на съдия №1 звучи стряскащо. Като елегантно предупреждение, че всеки опит за цивилизован отпор на шуробаджанашката диктатура в съдебната система може да доведе до саморазправа в стил „Бай Ганю отмъщава на Алеко”.

„Моля се Лозан Панов да не е прав в своите дискретно изразени опасения. Но съм сигурна, че култовият списък на шесте фаворитни имена на застъпници на погубената чест на българската Темида ще остане в летописите на сегашното ни време, възпалено от лъжи, демагогия и политическа бруталност“, завършва своя коментар Люба Кулезич.