Любомир Аламанов: ГЕРБ - хроника на една истерична тактика

Тактиката на ГЕРБ като опозиция: Непрекъснато истеризиране на всяка ситуация с искания за спешни мерки, становища, отношения, които трябва да се вземат веднага и сега на секундата, иначе Вселената ще се срине и всичко ще се разпадне. Самите ГЕРБ непрекъснато предлагат истерични крайни решения, които истерично настояват веднага да се приемат от Парламента, Министерски съвет, Светия синод, ООН, ЦРУ, НАТО и всички други, които могат да приемат нещо.

Какво целят? Три възможни ситуации:

1. Управляващите все пак не се поддават на истериите и провеждат нормални консултации със заинтересованите страни. ГЕРБ продължават да ескалират истерията.

2. Управляващите се подлъгват, че ГЕРБ са конструктивна опозиция и приемат някоя от идеите им, която се оказва неудачна. ГЕРБ с удоволствие истеризират как управляващите са приели неудачна идея. (Делян Добрев (ГЕРБ) за предложението на ГЕРБ за мораториум на цените: „Това беше много глупаво.“)

3. Управляващите приемат удачна идея, която е спомената от ГЕРБ в цялостната истерия. ГЕРБ развиват истерията, че те това са предложили, че управляващите не мислят сами, че само те знаят какво да се прави.

Всеки вариант включва развиване на истерията с помощта на силно медийно присъствие, защото самата истерия създава истерична среда, която ръчка журналистите истерично да търсят истерични мнения.

И да, в цялата истерия не може да се чуе спокойно мнение, не може да се чуе спокойно обсъждане, не може да се чуят спокойно специалисти. Чуват се само истеричните истерии за спешни истерични мерки.

Само не знам дали ГЕРБ си дават сметка как тази истерична тактика истеризира обществото. И как могат да се допуснат грешки, за които да си плащаме всички. Или пък знаят, но не ги интересува. А това вече не е добре.

Дано управляващите да имат спокойствието да издържат на истериите.
Дано журналистите да имат мъдростта да не се поддадат на истериите.
Дано всички ние имаме сили да преминем през истериите и да потърсим спокойствието, което заслужаваме.

Стига истерии, моля ви.

Любомир Аламанов