„Нямах време за празненства. Веднага след финала трябваше да мина през допинг процедури, после имах масаж и отговарях на обаждания“, каза тя в ефира на NOVA. 

Биатлонистката подчерта, че най-голямото предизвикателство е било да овладее емоциите си.

„Това е бягане и стрелба. За стрелбата е важно да се събереш и да не мислиш за нищо друго“, каза тя.

За третото си място разбрала в съблекалнята, когато Франсиска Пройс попитала коя е българката, спечелила медал.

Най-ценният момент за Христова обаче бил разговорът със семейството ѝ. „Казаха, че са горди с мен и се разплакаха“, каза тя.

Подготовката изисква огромни жертви. През последните години Лора е прекарвала едва около месец у дома. Отборът тренира основно в Германия и Италия.

Тя започва с биатлона на 11 години в Троян, запалена по стрелбата от треньора Цветан Цочев. Имало е моменти на колебание и разочарование, но решението ѝ било да продължи напред.

Бронзовия медал получи лично от олимпийската шампионка Екатерина Дафовска – символичен момент за българския биатлон.

Христова ще продължи участието си в още дисциплини на Олимпиадата, а завръщането ѝ в родния Троян се очаква през март, където я готвят посрещане с овации.