Прекалено много станаха тия, дето нищо друго не ги вълнува, освен да се превръщат на черни дупки, които поглъщат част от нас, от живота ни, от нервите ни.
Много тежко стана човек да е човек в България - постоянно нещо в привидно човешки облик се изпречва на пътя му и иска да го обезчовечи.

Лошо се живее у нас, ако искаш да живееш свободно.
А толкова важни неща трябва да бъдат анализирани, да им търсим смисъла, да им поставяме диагнозата. В много отношения като общество сме стигнали до ръба и по-нататък не бива, защото е надолу, стремително надолу.

Та като си казах днес, че поне днес няма да се давам на вечните опити да споря с тия, с които да спориш ти излиза солено; че няма да реагирам и свръхреагирам, та чак да не мога да се позная и някак ми стана по-леко. Реших да поразсъждавам за България.

Но не се получи много весело, обаче се получи така, както аз си го мисля. Явно човек е такъв, каквито са му мислите и каквито са му мислите, такъв е човек.

Сайт на проф. Николай Слатински