Николай Слатински: Днес съдбата на България виси на косъм, има много по-страшни от Израждане

Проф. Николай Слатински, Facebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.

ДОБРОТО ВИНАГИ Е ОТНОСИТЕЛНО. ЗЛОТО Е ВИНАГИ АБСОЛЮТНО

ЧЕТИРИ КАТЕГОРИИ ХОРА, КОИТО ПОБЕДИ ЛИ ЗЛОТО, МОГАТ ДА СТАНАТ СТРАШНИ ЗА ДОБРОТО

На 12 април 2023 г. публикувах текст „Слуховете за неспирния възход на Израждане са силно преувеличени“. В него доказвах, че Израждане ще стигнат някакъв умерен пик и после необратимо ще започнат да губят подкрепа.

Имаше доста несъгласни тогава, но аз продължавам да смятам, че Израждане са аномалия, която няма шанс да стане сериозен фактор в нашата политика.

Най-малкото, не Израждане са най-страшните, ако нещо лошо, прорашистко, грозно и опасно се случи с България. А то може да се случи. Вероятно е да се случи.

И проблемът е там, че в наши дни няма линейна зависимост между вероятно и възможно. И дори нещо, което има минимална вероятност, може да стане много възможно.
....
Има четири категории политически субекти и по-редови хора, които биха могли да се окажат много по-страшни от перманентната идиотия, наречена Израждане. Днес всички те в огромна степен са все още невидими, мнозина от тях дори се ползват с някаква (понякога немалка) степен на обществено доверие.

Украйна е абсолютно адекватен, алармиращ пример в тази насока.

Видяхме как маските на Юрий Швец (наистина няма такова нещо като бивш кагебист!), Юлия Латинина, Алексей Арестович и техни подобни, започнаха да падат една по една и дори вкупом, а под падналите има маски се оказаха доста омерзителни (за мен) същности. Даже мои единомишленици упорито водят все още ариергардни словесни боеве, защитавайки тези подли и вредни за Украйна персони.
....
ПЪРВАТА от тези четири категории хора са онези, които така и на са успели да изстискат соца от себе си.

Те са създавали усещането (и вътрешно са си вярвали), че са в крак с демократичното време, говорили са правилни, съвременни неща (пак казвам – и вътрешно са мислили, че вярват в тях), но в днешното преломно време, когато имаме ситуацията „или – или“, когато имаме Сблъсъка „Свят на Доброто – Свят на Злото, когато ескалира на живот и смърт Конфликтът „Свят на Демокрацията – Свят на Недемокрацията“, те избират лагера на онези, които са от дясната страна на тирето, които са от Света на Злото, от Света на Недемокрацията.

Не, не всички тях са част от Злото, от Недемокрацията. Те просто не могат да се откъснат от корените си, не могат да променят дълбоката си същност, възпитанието си, верността към създателите си.

Защо са страшни ли? Защото ще се изживяват като съгрешили, като заблудили се, като допуснали предателство, като имащи вина, че са се били отдалечили от „своите“.

И затова ще действат максимално озлобено, агресивно, нетолерантно, безкомпромисно – за да изкупят тази си своя вина в очите на все същите, на „техните“, на „своите“. И така поне да оцелеят, ако не постигнат нещо повече.

ВТОРАТА от тези четири категории хора са недоволните от днешното си положение в обществото, смятащите се за неоценени, за непризнати, за ощетени, за спирани в развитието си.

Няма спор, че когато в СДС започнаха да идват стотици, хиляди, десетки хиляди, немалка част от тях търсеха изход от състоянието си на нереализираност, на несъстоялост, на несполуки, на провали в живота при соца. И мнозина от тях искаха да променят (дори да пренапишат) биографиите си, не съзнавайки или досещайки се смътно, че са били аутсайдери по време на соца, защото при всяко общество са били обречени да бъдат аутсайдери – заради ниския си праг на интелект, заради неспособността да се трудят, заради липсата на креативност, заради душевната си посредственост.

Когато над България се притъмни и причерни, когато започнат политическите бури и цунамита, те с лекота ще преминат на страната на лошите, на новите, защото имат зъб на предишните, смятали се за добрите. И ще си отмъщават на всички и за всичко.

Това ще бъде техният втори шанс да променят (дори да пренапишат) биографиите си и те ще положат дори чудовщни усилия, този път да не го пропуснат – каквото и да им струва това, на всяка цена и с цената на всичко.

Точно по този начин, с тъкмо такива действия и именно с такива цели те ще се окажат непоносимо страшни за всеки, изпречвал се някога на пътя им и набеден, че е причина за тяхното аутсайдерство.

ТРЕТАТА от тези четири категории хора са част от успелите и преуспелите при Демокрацията.

Те са носители и проповедници на убеждението, на веруюто, че единственото достойнство на човека е Негово Величество Успехът. Че Успехът не е нещо, той е всичко. А всичко друго – възпитание, етика, морал, нравственост, почтеност, честност, чест – те са на принципа: „Колкото – толкова“; те са според правилото „Ако не ви харестват тези ценности – имаме и други“.

Ние виждаме как България даже в момента е атакувана, и постепенно е взимана в плен от хора, изповядващи максимата на Успеха, от вярващтеи от сектата „Успехът е над всичко“. Те нямат проблем да направят всякакви компромиси, да постигнат компромис с всекиго.

Винаги има верни каузи, правилни идеи, точни цели и адекватни мисии, в името на които да се обоснове всеки компромис и компромисът с всеки.

И ако се обърне политическата палачинка в България, тези сектанти (макар секта да напомня за сектор, т.е. за нещо ограничено, за някаква част от Цялото, те не са никак малко!) ще се прехвърлят с лекота на другия политически бряг, ще се включат одиозно в ордите на победителите и ще станат по-крайни дори от мнозина от тези победители.

Нима не виждате как огромен брой доскоро смятани за таланлтиви, демократично мислещи, твърчески и съзидателни персони в Русия с началото на Войната положиха клетва за вярност на Бункерния и възпяват неумоорно безумството му да унищожава цяла една държава и да избива цял един народ????

Както казваше един стар седесар от първите сини години в Перник, чичо Гришата, за когото често съм писал:

– Не е опасен простакът, не е опасен простият – опасен е умният без принципи! Защото простакът си е просто простак и идея си няма какво да прави, ами просто върши простотии. Простият знае, че е прост и има само една идея какво да прави – да руши докато не му платят да спре да руши. Но умният без принципи има хиляди идеи как да напакости, как да навреди, как да върши лошотии, как да руши всичко по пътя си.

Последователите на кредото „Успехът пере всичко“ са страшни, защото с презрението си, което ще демонстрират към победените Добри, те ще ги превръщат в карикатури, в неудачници, в лузъри, в загубеняци и така ще ги смачкват психицески. А няма нищо по-трагично от смачкан психически човек.

ЧЕТВЪРТАТА от тези четири категории хора е тази, с която би трябвало да започна – внедрените в редиците на Доброто хора на Злото – доносници, агенти, ченгета, предатели, слуги, копои, манипулатори, прохагандатори и проч. Те са мимикрирали, даже голяма част от тях са се разположили в пространствата, обласитте, сферите и ареалите на Доброто, сложили са си маски на хора от Добрите, пишат умно, говорят сладкодумно, разширяват присъствието си в социалните мрежи и не спират присъствието си в националните медии.

Печелят доверие, минават за умни, ценят ги за това, което говорят, поодкрепят ги за това, което правят. Така те стават важни фактори в обществото (включително в гражданското), стават част от лидерите на общественото мнение, стават експерти-без-които-не-може; стават нещо като интелектуални аристократи – важни подробности от социалния ни и политически пейзаж.

И от тази си висока камбанария те започват да ерозират съзнанието на обществото, да разпространяват спекулации като отдавна известни истини, да препредават слухове, като неоспорими факти, да подхвърлят клевети като отдавна и добре познати неща.

Докато не дойде време да свалят маските си и обществото да види, че те изобщо не са били това, което то си е мислило за тях, че те са. Тези хора също са страшни, защото резултатът от тяхната пъклена дейност е пълна деморализация именно на обществото като общество, сиреч като общОство.
....
Хората от всички тези четири категории са сред нас. Те са като нас. Те са част от нас. Те са самите нас – защото ние днес се самоидентифицираме с (някои от) тях.

А мнозина от тях – ако не разберем, че днес съдбата на България виси на косъм (нещо, което не се уморявам да потарям с тревога и предупреждение) – утре ще се окажат сред нашите палачи. Палачи морални. Палачи икономически. Палаци професионални. И палачи физически.
....
Доброто трудно се обединява. То се състои от много части и частици. То е вътрешно разединено.

Доброто е винаги ОТНОСИТЕЛНО.

Не на последно място защото е резултат на лични избори и морални оценки. Нещо, което според мен и за мен е Добро, за теб и според теб може да не е Добро, макар че в никакъв случай не е Зло.

Злото лесно се обединява. То е отрицание на Доброто и всеки, който отрича някакво Добро, става част от Злото.

Злото е разрушително – за него е важно да разруши. Всички разрушавания си приличат, тяхната цел е да остават след себе си само руини. Създаването, граденето става по различни начини и модели, всеки може да създаден нещо свое и по своему.

Злото е винаги АБСОЛЮТНО.

Злото винаги е беда, бедствие, трагедия, катастрофа.
....
Нека не подценяваме Злото. Така само ще го улесним.

Нека чуем тътена на Злото, което се надига срещу нас и сред нас. Не бива да бъдем глухи, но също и слепи и неми за него.

Нека си дадем сметка, че Злото се нуждае от малко време, за да извърши своите безумия и да съсипе всичко, до което се докосне. А после са нужни десетелетия, за да се възстаняват поразиите и щетите от него.

Нека не живеем с илюзията, че Злото ще ни подмине.

В противен случай то не само не ще ни подмине. То няма да не се резмине.

Злото вече минира основите на Доброто.

И часовникът, вграден в неговите мини, е започнал обратното си броене.

14.02.2024 г.