Луис Армстронг – законодателят на джаза е внук на роби

Също толкова прочути са и дуетите му с Ела Фицджералд. Съвместното им изпълнение на La vie en rose е нещо като музикална визитка на радостта от живота.

Трудно е обаче да се проследи обхватът на влиянието на Луис Армстронг върху облика на джаза и издигането му до един от водещите музикални стилове на ХХ в.

Днес отбелязваме 124 години от рождението на американския музикант Луис Армстронг. Той е роден на 4 август, 1901 г. в Ню Орлиънс, Луизиана, като внук на роби.

Армстронг е не само легендарен тромпетист, чиито сола се анализират и изучават и до днес, не е просто певец, но и музикален посланик, популяризатор на музиката, която тръгва от улиците и нощните клубове на Ню Орлийнс, за да се превърне във форма на изкуство и да завладее света.

Луис прекарва много време в кварталните танцови салони, а за да печели някакви пари често пренася въглища в известния с бордеите си квартал Сторивил. На тези места той се запознава с разнородна музика, включително изпълнявана от известни музиканти като Кинг Оливър, който впоследствие става негов ментор.

Ролята му за еманципирането на джаза е огромна и въпреки че техниката му на тромпет след това многократно е била надграждана от други изпълнители, никой друг не е създал и частица от музикалните шедьоври, които Сачмо създава с квинтета, а по-късно и секстета си „Hot Five“ и „Hot Seven“.

Разгледан в контекста на 20-те години, превъзходството му е още по-голямо. Във време, когато свиренето на тромпет попада в една от двете основни категории – на веселите, несложни ансамблови изпълнения на нюорлийнския диксилинед или маршовото стакато, характерно за военните оркестри на Ню Йорк, Армстронг открива пътя за едно по-изкусно фразиране и по-фрагментирано темпо, което ще разцъфти в следващите десетилетия.

Още от ранните записи на Луис се открояват не само бравурните му сола, но и лиричната страна на таланта му, вкоренена в нюорлийнския блус.

Специалистите твърдят, че Армстронг може би никога не надминава своите музикални постижения от 20-те години, но пък се превръща в един от първите феномени на попкултурата.

Появите те му в холивудски филми като "High Society" (1956), "Paris Blues" (1961), "Хелоу, Доли!" (1969) и в безброй телевизионни предавания го превръщат в най-рядката порода знаменитости, които светът познава само с едно име: Сачмо.

Той продължава да изнася концерти по целия свят до смъртта си през 1971 г. и среща милиони с джаза, което го превръща в най-разпознаваемото въплъщение на тази музика завинаги.