Мафията краде през смартфона

Може да кажем, че българските хакери участват в световни престъпни организации на най-различни нива. Масовият случай обаче е нашите да се ползват като мулета за откраднати кредитни карти, казва в интервю за в. 24 часа Явор Колев, началник на сектор Компютърни престъпления в ГДБОП. Продължава да е много разпространено престъплението кражба на самоличност и на финансови данни. Сега България е страната на мулетата. Краде се информация от европейски банкови институции, а парите се превеждат по сметки в България. След това те отиват чрез "Уестърн юнион" в сметки в страните от бившата ОНД.

На този етап с това законодателство не може да се докаже умисъл. Хората представят всички необходими документи и договори с печати, подписи и данни на компанията. Тя от своя страна има сайт, в който личи, че е огромна компания - с кораби складове и какво ли не. Самите мулета казват, че са били наети чрез сайтове за предлагане на работа.

С тях са се свързали от офиса на световната компания. Изпраща им се договор за финансов посредник. Обяснява се, че ще се превеждат пари, и се открива сметка, за да се избегне двойното данъчно облагане или нещо друго. Сумите се превеждат, а посредникът задържа 5 или 10%, другите пари се пращат чрез "Уестърн юнион".

Най-модерни в момента са атаките към смартфоните, устройствата, чрез които ние вече правим всичко - говорим по телефона, получаваме и пращаме имейли, плащаме си сметките. Телефоните се атакуват, като им се инсталира софтуер, чрез който се подслушва.

 

Когато бъдат откраднати данните, могат да слушат цялата комуникация, без телефонът да дава сигнал. Може да се каже вече, че смартфонът е обект на интерес от организираната престъпност. Това е най-модерното престъпление.

След като атакуват телефона, престъпниците разполагат с цялата база данни. Разполагат с пощенската ти кутия, с профила ти, с интернет банкирането ти, с данните от кредитната карта. Могат да генерират трафик от вашия телефон към сметки в чужбина, които се контролират от организираната престъпност.

За мен обаче едно от най-неприятните престъпления е публикуването на лична информация, която дискредитира определен човек за цял живот. Например деца на по 15 г., които са имали връзка и после публикуват нещо в интернет.

Хората трябва да знаят, че нещо, когато попадне в интернет, никога повече не може да бъде изтрито. То, дори да се заличи от сървъра, на който е било публикувано за първи път, се намира на компютрите на стотици хиляди в цял свят.

Дори да минат 10 г. пак някой може да извади снимка или клип, който да компрометира човек. Трябва да се внимава какво се прави в интернет и как се запаметява, на кого се дава и как се публикува. Жертва на папараци вече не са само политици и звезди, а може да стане всеки от нас. Достатъчно е двама души да ползват един телефон и да направят клип и после той да промени живота им. Това обяснявам и на децата, с които правя редовни срещи.

Оказва се, че огромна част от децата са станали обект на нездрав интерес от педофили в интернет. 99% от тях обаче знаят как да реагират. Всяко дете, с което сме разговаряли, се оказва, че е с профил в социална мрежа и е имало предложения от педофил. Когато разговаряме с тях, те разказват как са се опитали да се запознаят едини чичковци с тях. От 30 деца само едно казва, че няма сайт за запознанства. Говорим за деца от 9 до 11 г.

Престъпленията срещу деца в интернет не ги наричам порнография, а материали с детско насилие. Дори само притежанието на такива материали е сериозно престъпление, защото, търсейки такова съдържание, тези хора стимулират тази индустрия. А в създаването й не участват артисти или кукли. Това са истински деца, насилвани, горени със свещи. Виждал съм ужасни неща, които не мога да повторя.

Успяхме да затворим доста компании, които имаха собствени сървъри за разпространение на обекти на авторското право. Доброто е, че все повече навлизат платформи за легално разпространение на филми, музика и книги.Трябва да се знае, че 90% от престъпленията в интернет стават заради неосведоменост и немарливост. Деца, които не знаят как да се пазят в реалния живот, не могат да го правят и в интернет. Хора, на които им крадат портмонетата от магазина, защото не си затварят чантата, ги чака същото и в онлайн пространството. Всичко, което става в реалния живот, се случва и в интернет.

Нека хората използват лицензиран софтуер, да не отварят писма от непознати, в които може да има вируси, да не дават личната си данни на непроверени сайтове със страхотни оферти на качествени марки. Нека хората не се хващат на въдицата, че са спечелили милиони в лотария, в която не са участвали. Освен това нека да внимаваме какво правят децата ни в интернет. Родителите трябва да знаят, че те не са на безопасно място в стаята си пред компютъра. (24 часа)