Майката на застреляния психолог: Убийството му е планирано

Слава Иванова посочи, че конфликтите между семейството ѝ и бившия полицай са дългогодишни: "Прибираме се с моето внуче в 15:30ч. Слагам го на един стол да рисува. Пазя се да не вдигам шум и реших да му сложа една възглавничка. Леко дръпнах стола и след половин минута на стъклото имаше разбито яйце. Аз нямам право да ходя в хола си по пода между 14ч. и 16ч.“

Ден преди убийството на Иван Владимиров отново е имало скандал: "Сутринта в 6:30ч. станах от леглото и по невнимание съборих телефона си. Стената на коридора до вратата беше напръскана и на балконското остъкление имаше хвърлено яйце заради този изпуснат телефон. След това имахме проблем с едно разгонено коте. Извъртях 10 перални за един ден. Едно одеяло го беше издърпал и стъпкал в калта.“

След тази ситуация Иван Владимиров се е опитал да разговаря със съседа си.

"Иван слезе, потропа на вратата и му предложи да си даде телефона, за да може, ако Румен има някакви оплаквания от шум или нещо друго, да ни се обади и да вземем мерки да него притесняваме. Той ни затвори вратата.“

По думите на Слава Иванова те винаги са подхождали с добро към агресивния съсед: "Нямаше агресия. Не е правил неща, с които да предизвиква съседа. Опитваше се да разговаря и да стигне до някакъв консенсус. И двамата много се пазехме от това да не прекрачим границата и да не опитаме да решим конфликта с обичайните средства.“

Слава Иванова и вуйчото на Иван - Васил Василев, смятат, че убийството му е планирано:

"Поредното намазване с грес на вратата – като се качи той, да предизвика реакция и да ходи да се разправя. От полицията ни питаха знаем ли къде е личната карта на Иван. Тя би трябвало да му е в джоба, като излиза всеки си носи личните документи навън. Значи е липсвала, за да ни задават този въпрос.“

Иван и майка му са много близки. След неговото убийство тя губи своя "учител“, както го нарича в своя емоционален статус в социалните мрежи: "За мен той е едно огромно сърце, което носеше като факла и осветяваше всички около себе си. Всяко негово действие и дума беше урок. Непрекъснато си говорихме. Много се шегувахме. Имахме лекота, с която приемахме живота и най-вече трудностите.“