Мълчанието свърши: Берлин очерта червена линия пред Тел Авив

Мерц не е сам: външният министър Йохан Вадефул също осъди действията на Израел, а младшият коалиционен партньор — социалдемократите — настоя за незабавно спиране на износа на оръжия, за да се избегне съучастие във военни престъпления.

Промяната в тона не е просто дипломатическа нота — тя се случва в страна, за която „държавният разум“ (Staatsräson) е дълги години определян от специалната отговорност към Израел заради Холокоста.

От безусловност към условност

„Масовите удари на Израел в Ивицата Газа вече не изглеждат логични. Не виждам как те допринасят за борбата с тероризма... и ги гледам с изключителна критичност“, заяви Мерц от Турку.

Той добави: „Не съм от тези, които първи вдигнаха глас. Но ми се струва, че моментът настъпи — случващото се вече не е разбираемо.“

Тези думи тежат особено, като се има предвид, че Мерц дойде на власт през февруари с обещанието да приеме премиера Нетаняху в Берлин — въпреки заповедта за арест, издадена от Международния наказателен съд.

Германия в нова външнополитическа орбита

Промяната в тона на Берлин идва на фона на по-широки сътресения в западния дипломатически фронт. ЕС преосмисля позицията си спрямо Израел, а Великобритания, Франция и Канада заплашиха с „конкретни действия“ в отговор на кризата в Газа.

Междувременно, канцлерството на Мерц още пази символично платно от плажа Зеким — мястото, където бойци на Хамас дебаркираха на 7 октомври 2023 г. Тогава загинаха около 1200 души. Но днес фокусът вече е насочен към цивилните в Газа, където десетки загиват ежедневно, а 2-милионното население е заплашено от глад.

На въпрос за оръжейния износ към Израел, Мерц отказа отговор. Говорител на правителството уточни, че темата ще бъде разгледана от Съвета за сигурност, оглавяван от канцлера.

Натиск отдолу, пропукана подкрепа

Израелският посланик в Берлин Рон Просор реагира внимателно, казвайки: „Когато Фридрих Мерц отправя такава критика, ние слушаме внимателно — той е приятел.“

Но „приятелството“ вече има нова цена. Според проучване на Civey, публикувано в Tagesspiegel, 51% от германците са против износа на оръжие за Израел.

Данните от фондация „Бертелсман“ също сочат промяна:

60% от израелците гледат положително на Германия, но едва 36% от германците — на Израел (спрямо 46% през 2021 г.).

Само една четвърт от германците вярват в „специалната отговорност“ към Израел, докато 64% от израелците продължават да я очакват.

Когато историята не оправдава настоящето

В показателен ход, германският комисар по антисемитизма Феликс Клайн призова за открит дебат, заявявайки, че подкрепата след Холокоста не може да оправдае всичко, което прави Израел.

Израелският историк Моше Цимерман обобщи:

„Разликата е в политическите елити – те все още са под влияние на едностранчиви уроци от Втората световна война: „евреите бяха наши жертви, значи трябва да ги подкрепяме навсякъде и винаги'.“

Но дори сред тези елити вече се усеща напрежение.

Мерц повече не повтаря поканата към Нетаняху.

А натискът отдолу — от улицата, медиите и социологическите данни — започва да променя и най-устойчивите политически табута.