Малена Шейтанова: Тъжна, страшна българска реалност!!!

С таз констатация завършва разказът на Малена Шейтанова, която разказва за краткия си престой на родното черноморие пред дни. Ето какво споделя тя:

ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ: СЛАДЪК ЖИВОТ, СЕЛЯНИЯ И ТЕЖКА МУТРАФОНИЯ

Ден 1: Многовековни миди, мръсотия и сигaнски катун, разположен под стряхата на крайбрежния ресторант в една от малкото свободни зони. Шезлонгичадър = 6 лв. Супер!

Влизане в морето - през квадратче 2/2 пред вишката на спасителя.

WTF?! Ще се търси друг плаж...

Ден 2: Преместваме се през 2 буни  (= още купища миди, по които си режеш краката, боклуци и свободна зона тип катун - преминаването е угнетително - тия лежат и плажуват върху това... Всички мерки се спазват на ниво - отстояние до 20 см. между отделните плажуващи в катуна и тяхната челяд).

Стигаме буна 3, където намираме няколко свободни шезлонга под съдран чадър и счупена масичка, но пък плажът и моерто са супер. Настаняваме се в очакване някой да ни събере 6-те левчета такса.
Докато съм си съблякла горнището и го изстисквам, а Боби е във водата, ме наобикалят две дебеловрати мутри и ми подвикват отдалеч "ВИЕ ОТ КОЙ ХОТЕЛ СТЕ?"
"А това какво значение има?" - питам аз в недоумение - достатъчно недосетлива и зле свикната от плажовете на Испания, Гърция и вся астальная европейская сволач...
Оказва се, че след като не съм клиент на хотел DOLCE VITA, не мога да заемам шезлонга, който вече съм заела.

"Къде го пише това" - питам аз в искрено недоумение
"Ей там" - сочи неопределеното въздушно пространство мутра 1 (по-младичката, която беше изпратена да "парламентьорства" незабавното ми изнасяне от плажа).

"А вие какви сте" - не следва отговор, нито легитимация - "Извинете, но така всеки може да се появи и да твърди всичко" - упорствам аз, зле разглезена от безсмислените и непонятни принципи на правната професия.

" Не може да дойде всеки!" тежко отвръща мутра 2 (по-старичкият), видимо изгубил търпение от безсмислието на този интелектуален сблъсък, в който не се чувства в силата си, "ХОДЕТЕ, ЧЕТЕТЕ, ОГРАМОТЯВАЙТЕ СЕ КОЕ НА КОГО Е! АКО МОЖЕТЕ ДА ЧЕТЕТЕ. Като не можете - слушайте какво ви се казва! И да не ви виждам повече!"

Скоростно намирам в нета хотел Долче Вита, звъня и питам, "Тези чадъри ваши ли са наистина, защото никъде не откривам обозначение по и около тях, а две мутри дойдоха да се саморазправят с мен?"

Рецепционистката - или каквато дама, по-опитна в работата с клиенти отговаряше, се извини за подхода и потвърди, че, да, чадърите са техни и не може да плажуваме на тях. И не, не може да заплатим за ползването им - нищо че в момента са заети на не повече от 30%".

Изнасяме се към следващите две зони, които отново са заети с чадърошезлонгие - този път, заето напълно. Казват ни, че са безплатни (да, нали!), ако си намерим свободен. Свободен няма.

Беж обратно до другия край на града за чадър. Купуваме чадър и се връщаме обратно до другия край. Намираме малка, прекрасна ивица. На входа ѝ стои грамадна табела, указваща принадлежността на тази ивица към Хотел Лотус. Шезлонги и чадъри няма....

Ден 3: Настаняваме се на ивицата на хотел Лотус в очакване да се появи поредната мутра да ни изгони и от там. Никой не идва, но и хора няма - навярно са попребили 2ма 3ма и се е разчуло, за да седи целият плаж в катуна, а чудната ивица - празна. На връщане минаваме покрай алеите на множество грамадни, затворени и саморазпадащи се хотели на 1-ва линия (това са 100% от хотелите на цялата тази плажна ивица). Сред тях и въпросния хотел Лотус - също затворен.

Попадаме в чудно красив и изненадващо чист парк. Изненадващо, защото всички алеи и изобилни гористи местности в региона са БЕЗУМНО, умопомрачитело замърсени в торбички, шишенца, кърпички и познатия цивилизационен пейзаж.

Оказва се, че през този така красив и чист парк (в който няма пукнат човек) може да излезем много по-близо и удобно до хотела си.

Да, ама не.

След 20 мин. ходене покрай непрекъсната, около 4-метрова ограда, с която е заграден целият парк от всякакви външни пътища, стигаме до портал тип министерска резиденция или мутро(до)гански палат. С жива охрана - още вратове, със слушалки.

Вече усещаме как ще ни арестуват сигурно...

"Извинете, загубихме се, може ли да ни отворите да излезем".

"Не може да се влиза оттук" - отговаря униформеният, в чиито служебни задължения не влиза мисленето (ама ние искаме да излезем?!) - "Затвореное. Имаме уговорка само за гости на хотел Dolce Vita."

Стига бе...Цял парк и целият плаж, който за нещо става - е затворен за гости на хотел Долче Вита?..

Ден 4: Отиваме на плаж в обратния край на града - шезлонгичадъри за общо ползване, плаж тип Cacao beach, музика, джуки, кон до коня - юнак до юнака (но поне не ни е страх че ще ни гонят/бият/арестуват).

30 мин. след като сме се настанили и сме си платили, централното мутренско заведение "Мохито" надува децибелите. Ама НАДУВА долби съраунд 6Д аймакс - така че да чувстваш баса как ти нанася крушета по диафрагмата "ДУЦА-ЛУЦА" - даже докато плуваш в морето . Ние сме на поне 200 м. дистанция от въпросното място. Поне!

Отивам на бара да помоля МАЛКО да намалят децибелите.

Те ми отговарят с насмешка, че не могат да намалят децибелите, защото това е заведение. Съображения като "Озвучавайте си заведението, а не цялата плажна ивица тогава - никой не е длъжен да търпи тези децибели на 300 метра от вас!"

Положението е "Гледай си работата и като не ти изнася - се омитай!"
Намирам продавача на 6-левовите билетчета за шезлонгочадърите и моля за съдействие - "Това все пак е вашият плаж, вие събирате пари за това, редно е да осигурите някакъв базисен комфорт"
"Ами, аз само събирам пари, какво да направя?! То е всеки ден така!" свива ръце недоумяващият плажен касиер.
"Ами, оплачете се"
"Ами, оплаквали сме се, няма полза" - свиваръце и продължава да обикаля човекът.

ЗВЪНЯ НА ЦЕНТЪР 112.

"Госпожа, часът е двадесет минути преди четиринадесет. Няма как да пратя някой да прави забележка за силна музика" - отговаря поредният компетент по право и норми на шумово замърсяване от другата страна на линията.

"Колкото и часът да е - ИМА МАКСИМАЛНО ДОПУСТИМИ НОРМИ на шума! Тук сме около 2000 души на този плаж, които не можем да си чуем приказката на плажа (и в морето се чува яко, дори с плуване не можеш да избягаш).

Тя се свързва с 5-то районно, след което ми казва, че ще пратят кола да вземе мерки.

Чакам 40 мин. Промяна няма. Абсолютно никаква. Изнасяме се.

Има и още много, които ще спестя.

И сега ВНИМАНИЕ!❗️
Целият този лабиринт от буни с красиви "частни" плажове и затворен "частен" парк с ограда и портал с бухалки, прави невъзможнен достъпът до тях от където и да било. Единствената причина да можем да се доберем до тях - е в малък отвор в ръждивата ограда, с която е затворен плажа с шезлонгочадърите за 6 лева и отворена желязна врата, оставена да зее отключена до тях.

Без този достъп, всичките тези плажове и алеи зад тях са ни отрязани изобщо да стъпим на тях - дори да се разхождаме. Стоим си на двуметровата зона за плуване или на Какаобийча с ДУЦА-ЛУЦАта, затворени като пилци в кафез и цялата зона южно от този катунен мармалад остава де юре свободна - де факто - напълно непристъпна.

Което и допускам, че ще напоравят...

Съгласно Закон за устройството на черноморското крайбрежие, концесионерът е длъжен да осигури общодостъпен, безплатен и безпрепятствен достъп до плажа. Съответно предвидени санкции за неизпълнение...

Явно този, който е вдигнал ръждива 4-метрова ограда в края на "оборския плаж", не е възнамерявал да спазва тези правила - нито се е страхувал от санкции.

Пиша всичко това заради две неща:

1. Проблемите на нашето Черноморие не започват, нито свършват с Росенец - на практика синдромът Росенец е масов и повсеместен - той е даденост, която приемат мълчаливо и от десетилетия всички местни и обърканите туристи, дошли да изтресат едно състояние, за да консумират това.

Говорейки за състояние - порция цаца на крайбтежно ресторантче в така описаната атмосфера се предлага за 10 лева. Пържола - 30.

Плажът, вкл. цялата плажна ивица, е изключителна държавна собственост. Няма частни плаживе! Няма хотелски плажове! Има концесии за отдаването на тази публична собственост - която принадлежи на мен и на теб точно толкова, колкото на всеки варненец и всеки златно песъчанин, и не по-малко, отколкото принадлежи на хотел Долче Вита или което и да е местно мутренско образувание.

Можеш да вземеш на концесия плажа - това значи, да го чистиш (целия, не само платената зона), и да отделиш определена зона за общо ползване на шезлонги, чадъри, шатри и други красоти, до които всеки да има достъп срещу заплащане.

Това затваряне на плажове към хотели - и то не на някакви малки ивички, а на 100% от всичко, което изобщо е годно за ползване от хора - за да стоят тези плажове и шезлонги празни, докато всички туристи се блъскат на два квадрата пясък и боклуци в равни пропорции - това не съм го виждала нито на Майорка, Нито на Ибиса, нито на Форментера, нито в континентална Испания, нито в Гърция, нито на Ривиерата.

Това си е български мутрафонски специалитет, плод на тежки корупционни зависимости и очевидно заобикаляне на закона.

ТОВА Е НАША ОБЩА ВИНА!

Фактът, че го търпим, мълчим и си затваряме очите!

2. Понеже все Русия и Путин са ни виновни за всичко, да ви кажа аз пък за какво са ни виновни руснаците. Виновни са за това, че идват в тази кочина, създадена от черноморските мутри, плащат и консумират това, което ние не бихме и изплюли. И правейки го, наливат в почти напълно разорената, но все още работеща мелница на родното черноморие, обладано от 2 до 3 местни мутробоса. Докато ние почиваме в Гърция, за да ни е по-готино.

Не ни е - за тях ние винаги ще сме втора категория! Ето - сега искат от всеки един от нас да доказва, че няма сестра - за да го пуснат на границата въобще!

Нашето море е прекрасно, но е клоака, защото е обсебено от хора, които са не просто алчни - те са ТЪПИ. Те не знаят как да правят бизнес. Те не знаят как да развиват бизнес. Те са ефективни в туристическото обслужване и поддръжката на природни блага колкото ято скакалци - и малко повече.

Те ТРЯБВА да фалират, трябва да отидат под водата ВСИЧКИТЕ. За да тогава, евентуално, да дойде нещо ново, което да може и да пази, чисти и облагородява, освен да бучне един чадър в пясъка, да закеси до него с бухалката и да чака да му капят от небето пачки.

Тъжна, страшна българска реалност!!!

Малена Шейтанова, Фейсбук