Между 57% и 64% от анкетираните в Испания, Франция, Германия и Италия споделят същото мнение. Великобритания обаче се откроява – едва 43% имат голямо или известно доверие в полицията, а 53% казват, че имат малко доверие в нея.

Въпреки това мнозинството от западноевропейците смятат, че престъпността се увеличава в собствените им държави. Този дял варира от 53% в Дания до 66% във Великобритания, 78% във Франция и 80% в Италия.

На въпрос дали насилствените престъпления също се увеличават, отговорите са сходни. 52% от датчаните и 59% от британците смятат, че те са нараснали значително или донякъде. В Италия този дял достига 76%, а във Франция – 77%.



В действителност, въпреки скорошните увеличения при някои видове насилствени престъпления, често свързани с трафик на наркотици в страни като Франция и Германия, както и въпреки значителния ръст на онлайн измамите почти навсякъде, общата престъпност като цяло намалява от началото на XXI век.

Европа е много по-безопасна от преди 30 години


Според данни на Евростат Западна Европа днес е значително по-безопасна, отколкото в края на 80-те и през 90-те години. Броят на убийствата – показателят, който се смята за най-надежден, защото почти всяко убийство се регистрира – е спаднал рязко след 2000 г.

В страни като Франция, Германия, Италия и Испания броят на убийствата е намалял с между 30% и над 50% спрямо края на 90-те години.

В Италия годишният брой на убийствата е спаднал от 1917 през 1991 г. до 327 през 2024 г., което дава на страната едно от най-ниските равнища на убийства в Европейския съюз.

Във Франция нивото на убийствата е било около 2,3 на 100 000 души през 1995 г. Въпреки няколкото скорошни увеличения, които за първи път от две десетилетия повишават годишния брой на жертвите над 1000, показателят спрямо населението остава около 1,4 на 100 000 души.

Експерти посочват, че Франция е пример защо дългосрочният спад на престъпността често остава незабелязан от обществото. Ръстът на насилието, свързано с наркобанди, както и по-честото съобщаване за сексуално и домашно насилие, доминират в новините и засенчват общата тенденция на спад.

Различните страхове в различните държави


Проучването на YouGov показва, че повече французи, отколкото хора с противоположно мнение, смятат, че престъпността във Франция е по-тежък проблем в сравнение с други страни – 44% срещу по-малки дялове в други държави. Само 27% от германците и 11% от датчаните смятат, че престъпността в техните страни е по-висока, като 37% от жителите на Дания дори вярват, че тя е по-ниска в сравнение с други държави.

Що се отнася до отделните видове престъпления, 60% от британците смятат, че Обединеното кралство има специфичен проблем с високите нива на нападения с нож. Такова мнение споделят 40% от германците и между 24% и 30% от хората в останалите изследвани страни.

Французите от своя страна най-често посочват трафика и разпространението на наркотици като по-сериозен проблем в страната им в сравнение с останалите държави – 61%. 42% смятат също, че безредиците и обществените размирици са по-голям проблем, докато в другите страни този дял е между 7% и 21%.

Испанците (56%) и италианците (46%) са най-склонни да смятат корупцията за по-сериозен проблем в собствените им държави, в сравнение с едва 7% в Дания. Там финансовите и икономическите престъпления се възприемат като най-разпространени.

Италианците най-често виждат и специфичен проблем с организираната престъпност – 41% от тях посочват това, като страната е родина на групировки като неаполитанската Камора и калабрийската „Ндрангета“. В останалите държави този дял е между 16% и 32%.



Германците, от своя страна, са сред най-малко притеснените от трафика на наркотици и насилието между банди – едва между 23% и 25% смятат, че тези проблеми са по-сериозни в Германия, отколкото в други държави.

Парадоксът на сигурността в Европа

Тези данни разкриват един от най-големите парадокси на съвременните западни общества – хората се чувстват все по-несигурни в момент, когато статистически живеят в едни от най-безопасните периоди в историята.

Причината не е, че страхът е напълно неоснователен. Някои престъпления наистина нарастват – особено насилието, свързано с наркобанди, киберизмамите и част от сексуалните престъпления, които днес се докладват много по-често. Тези случаи са и силно видими – те доминират новините, социалните мрежи и политическите дебати. Едно убийство, стрелба или нападение с нож може да получи огромно медийно внимание и да създаде усещане, че подобни случаи са навсякъде.

В същото време по-малко видимата дългосрочна тенденция е обратната. Броят на убийствата в Западна Европа е спаднал рязко спрямо 80-те и 90-те години, когато насилието е било значително по-високо. Именно убийствата са един от най-надеждните показатели, защото почти винаги се регистрират.

Проучването показва и колко силно националните дебати оформят възприятията. Британците свързват несигурността с нападенията с нож, французите – с наркобандите и обществените безредици, италианците – с организираната престъпност и корупцията, а испанците – най-вече с корупционните практики. Това са реални проблеми, но те често определят цялостната представа за сигурността, независимо че общата престъпност може да намалява.

Това разминаване между статистиката и общественото усещане се превръща и в политически фактор. Партии, които поставят темите за реда, миграцията и сигурността в центъра на програмите си, намират все по-голяма подкрепа, защото се обръщат към едно широко разпространено чувство – че обществото става по-опасно, независимо какво показват данните.

В крайна сметка проучването показва, че усещането за сигурност не зависи само от броя на престъпленията. То се влияе от видимостта на най-шокиращите случаи, медийното отразяване, личния опит, доверието в институциите и по-широкото чувство дали обществото е под контрол.