Сериозен спад има и при водачите, засечени да шофират след употреба на наркотици, като броят им е намалял с 31%, докато разкриваемостта на тези нарушения се е увеличила с 8,7%.

През годината са извършени над 4,5 млн. проверки на превозни средства, водачи и пътници, а издадените електронни фишове за превишена скорост надхвърлят 1 млн. От МВР подчертават, че контролът по пътищата остава засилен, включително чрез небрандирани полицейски автомобили, разположени в транспортния поток.

Като част от мерките за безопасност през 2025 г. е въведена система за измерване на средна скорост в 11 ключови участъка по автомагистралите и основните пътища. Допълнително са инсталирани 187 нови камери за контрол на скоростта и е внедрен автоматизиран обмен на данни с Националното ТОЛ управление към АПИ.

МВР е създало и интерактивна карта на пътнотранспортните произшествия, достъпна онлайн, която предоставя информация в реално време за пътния травматизъм по области.

Въпреки отчетеното намаление на жертвите по пътищата, България продължава да е сред най-опасните държави за движение в ЕС. Страната ни е сред лидерите по пътен травматизъм в ЕС заедно с Румъния. По окончателни данни за 2024 г. страната ни заема второ място в съюза по смъртност при катастрофи – със 74 загинали на 1 млн. души при средно 45 за ЕС и едва 20–24 в страни като Швеция и Дания.

В същото време се отчита положителна тенденция. През 2024 г. жертвите в България са с 9% по-малко спрямо предходната година и с 24% под нивата от 2019 г., която е базова за европейската стратегия Vision Zero. Тя предвижда намаляване на загиналите наполовина до 2030 г. и достигане на нулева смъртност до 2050 г. Въпреки че България формално се движи в рамките на тези цели, високата изходна база я задържа сред последните по пътна безопасност. При тежките наранявания напредъкът е значително по-ограничен – едва 7% спад за периода 2019–2023 г.

Европейските анализи открояват и редица специфични рискови фактори. Над две трети от фаталните катастрофи в България стават по извънградски пътища, като делът е по-висок от средния за ЕС. Прави впечатление и големият брой загинали пътници, което се свързва с ниската употреба на предпазни колани на задните седалки – едва 41,7% при около 70% средно за съюза. Проблем остава и скоростта, като в градски условия ограниченията спазват едва около 56% от водачите, според Евростат.