Журналистката и политическият коментатор Мария Спирова коментира пред водещия на Дарик Георги Иванов политическия компас на правителството на „Прогресивна България“, както и ролите и функциите, които премиерът Румен Радев изпълнява в политическия курс на страната.

 

Инструментът „Радев“: Култивиране на евроатлантическото колебание

Противно на насаждания медиен образ, Румен Радев не притежава качествата на автентичен партиен строител или идеолог. Неговата роля на политическата сцена е строго инструментална, но изключително ефективна. „Румен Радев изигра своята роля на персонален лидер, за да вземе изпълнителната власт в България“, коментира Мария Спирова. Според нея Радев не е създаден, за да предложи алтернативна управленска визия или модерна държавна стратегия. „Неговата функция бе дългосрочно култивирана от позицията му на държавен глава и върховен военачалник с една основна цел: да разколебае евроатлантическата ориентация на българското общество. Като политически инструмент той е ошлайфан и успешен, но като самостоятелен лидер извън тази зададена рамка той не може да съществува, тъй като това не е и причината за неговото първоначално издигане в политиката.“

 

„Прогресивна България“ като реконкиста на номенклатурата

Зад паравана на новото политическо лице „Прогресивна България“ всъщност се крие опит за възвръщане на властта от страна на старата номенклатура. Тази формация функционира като „дантелената якичка“ на Румен Радев – луксозна фасада за ретроградни процеси. Проектът е напълно аморфен като структура, докато фигурата на Радев остава монолитна като единствена електорална котва.

 

Основните задачи на тази политическа вълна са две:

 

Икономическа: Да удържи стратегическия контрол над ресурсоразпределящите линии в България в ръцете на една и съща мафиотска структура. Публичните сблъсъци и „биенето на шамари“ са просто козметичен театър за пред публиката. Истинска промяна ще има едва тогава, когато някой бъде реално арестуван.

 

Финансова и геополитическа: Да вкара страната в процедура по свръхдефицит в Европейския съюз. Това е съзнателна стратегия за финансово отслабване и последващ безпардонен курс срещу ЕС – ниво на антиевропейска реторика, каквото не беше наблюдавано дори при управлението на ГЕРБ.

 

Перверзната употреба на фрустрациите и опит за „БГ Брекзит“

Според Спирова, политическата линия на Радев се задвижва от употребата на автентичните разочарования на гражданите от функционирането на европейските институции. Твърдението му, че „Европа не може да бъде морален лидер“, е директен опит за нормализиране на антиевропейското говорене. „Наблюдаваме нещо извратено, защото се казва: ‚Ето, можем да влезем в процедура по свръхдефицит, можем да се опълчим на Европейския съюз‘, защото това е единственото, което не сме пробвали.“ Този модел поразително напомня процесите около Брекзит. „Великобритания рухна геополитически заради вътрешни фрустрации, които в по-голямата си част нямаха общо с ЕС, но на обществото бе внушено, че Брюксел е източникът на всички проблеми. „Прогресивна България“ се опитва да приложи същата матрица у нас. Прозорецът от време за това да се случи е малък, но опитът е очевиден.“

 

Външнополитическото лавиране на Радев е балансиране на ръба на бръснача, казва Мария Спирова. „Тъй като правителството бедствено се нуждае от европейски финансови потоци, за да поддържа раздутата администрация и МВР, се налага влизане в притиснат синхрон по темата със санкциите срещу Русия.“ Външният министър подписва документи в Брюксел „от немай къде“, докато Радев пред вътрешната публика поддържа ролята на неконсенсусен спрямо ЕС лидер. Това подхранва едно типично за нашите ширини „Хитърпетърово благоразумие“, което насажда илюзията, че можем да сме неутрални в глобален конфликт.

 

Театърът на сенките: Козметична смяна на режима

Надеждата, че Радев ще разруши модела и ще спре корупционните кранчета на олигархията, се оказа пълна политическа илюзия, категорична е журналистката. „Тъй като реална реформа на прокуратурата не се предприема, Радев използва структурите на МВР за палиативни акции. Това е продължение на Борисовия „закон по телевизията“ – гръмки разследвания срещу знакови фигури, които накрая се оказват юридически недоказуеми поради използване на фалшиви регистри или паспорти.“

 

Целта на това управление не е да преобразува или пречисти вътрешната политика, а да я умиротвори чрез театър на сенките. Когато гражданите се уморят и спрат да се интересуват, чувствителността им към грабежа притъпява. Така фундаментално се променя единствено човекът, който натиска копчето на разпределителните процеси, но не и бенефициентите им.

 

Гражданският протест и рискът от цивилизационно изолиране

Появилите се ранни протести срещу управлението на Радев не са преждевременни, а са жизненоважен сигнал за тревога. „Прогресивна България“ няма твърдо ядро от поддръжници – българите просто гласуват за „най-новия кон в състезанието“ от фрустрация към старите сили. Протестиращите граждани ясно осъзнават, че основната идея на Радев като фактически премиер е максималното оттегляне на България от европейските процеси.

 

Вътрешната и външната политика вече не могат да бъдат разделени, казва Спирова. Войната в Украйна навлиза в по-остра фаза и рискът от руски провокации към държави от ЕС нараства. Позицията на Радев ни поставя отново на страната на Русия – цивилизационно губещата страна в този исторически сблъсък. „България поема позиция за война, в която отново сме на страната на Русия като цивилизационно губеща. Ние го проиграваме в тревога за духовното бъдеще на Гундяев. Оттук нататък каквото и да каже България, то ще се възприема превратно. Сега вече напълно ще ни игнорират.“

 

Историята показва, че руското дезинформационно и финансово влияние успя да раздроби политически огромни общества с изграден имунитет — от Брекзит във Великобритания до политическото разцепление в Германия, коментира Мария Спирова. Европа научи по трудния начин, че с диктатури не може да има стратегическо приятелство. „В момента, в който Европа най-после прогледна за тази истина, официална България изпълзя изпод масата, за да върви срещу историята.“

 

„За България залогът е екзистенциален“, твърди журналистката. „Рискът е да бъдем трайно извадени от групата на свободните държави и завлечени в орбитата на една мрачна диктатура.“