Първият парадокс в държавния план е времевата дупка. За да получите компенсация за цените през 2026 г., трябва да докажете, че сте били бедни през... 2024 г. (доход под 652 евро).

„Вземаме предвид средномесечния доход от 2024 г.“, призна социалният министър Хасан Адемов. Държавата удобно затваря очи за факта, че инфлацията от последните две години отдавна е изтрила тогавашните сметки. На практика ни се казва: „Ако сте гладували преди две години, днес може и да ви налеем пет литра бензин“.

Механизмът за активиране на помощта звучи малко като залог в казино. Трябва цената на бензина или дизела да се задържи над 1,60 евро (3,13 лв.) за литър в три поредни дни. Ако на четвъртия ден цената падне с един цент – държавата прибира портфейла и „играта“ започва отначало. „Ще следим какво всъщност се плаща на каса ежедневно“, обясни финансовият министър Георги Клисурски. 

Докато кабинетът чертае схеми обаче, цифрите разказват друга история. През 2021 г., при цена на петрола от $55 за барел, зареждахме за под 2 лева. Днес петролът е около $75 (ръст от 40%), но цените на колонките гонят 3,20 лв. (ръст от близо 80%).

Къде потъва разликата?

Вместо да приложи модела на Гърция, където надценката е закотвена до 12 цента на литър, или на Германия, където всяка стотинка се следи в реално време, България избира ролята на безгласен свидетел. Най-големият абсурд е в логистиката. Тези 40 лева трябва да стигнат до 1,3 млн. потребители. За тези извън системата на социалното подпомагане предстои попълване на заявления онлайн или на място. Представете си времето, нервите и банковите такси за превод – на финала „помощта“ вероятно ще се е стопила до сума, която едва покрива пътя до най-близката държавна служба.

Докато ние попълваме формуляри за правото на пет литра гориво, останалата част от Европа отдавна е превърнала контрола в работещ механизъм, който следи всяко движение на цената в реално време.

Ето примерите, които правят нашата схема с „трите дни“ да изглежда като виц от миналия век:

* Германия: Диктатура на прозрачността (Market Transparency Unit)

В Германия съществува т.нар. MTS-K – държавен орган към Федералната картелна служба. Всяка от близо 15 000 бензиностанции е длъжна по закон да докладва промяна в цената в рамките на 5 минути. Тази информация се подава в реално време към официална база данни. Ако една бензиностанция вдигне цената неоснователно, алгоритмите веднага „светват“. За потребителя данните са отворени през приложения, което създава брутална конкуренция – клиентът просто отива на съседната пряка, където е по-евтино.

* Гърция: „Таван“ върху печалбата (Profit Margin Cap)

Гърция приложи един от най-ефективните методи срещу спекулата – замразяване на маржа. Държавата не определя крайната цена, но наложи законов таван върху брутната печалба на литър. Търговците нямат право на по-висок марж от този, който са имали през декември 2021 г. (преди кризата). Така се елиминира изкушението да се печели „на гърба на инфлацията“. Глобите за превишен марж започват от 5 000 евро и стигат до 1 милион евро.

* Австрия: Правилото за „Единствената промяна“

Австрия има уникален закон срещу „ценовия тормоз“ през деня. Бензиностанциите имат право да вдигат цената само веднъж на ден – точно в 12:00 ч. на обяд. Те обаче могат да я намаляват по всяко време. Това спира схемата, при която цените се вдигат рязко сутрин или преди празници, и принуждава търговците да планират реалните си разходи, а не да спекулират с моментния трафик.

Липсата на политическа воля за прилагане на подобни доказани модели у нас превръща социалната помощ в икономически абсурд. Вместо да ограничи спекулата, държавата я легитимира, като я субсидира с нашите собствени данъци.

Резултатът е затворен кръг: търговците задържат високите надценки, а администрацията се заплита в собствената си бюрокрация, за да разпредели символични компенсации с пренебрежим ефект. В този контекст всяка „помощ“ остава просто инструмент за потискане на социалното напрежение, без да се засягат системните причини за кризата. А истинската цена на това изкуствено балансиране я плащаме всички ние – всеки път, когато застанем пред колонката.

Констанца Илиева