Матурата по БЕЛ – тест за мисълта или умение да се впишеш в модела?

Над 50 хиляди дванадесетокласници от цялата страна се явиха днес на задължителната матура по български език и литература. Те бяха разпределени в 772 училища и над 4200 зали, а за спазването на реда се погрижиха около 12 000 квестори, съобщават от Министерството на образованието и науката.

И тази година форматът на изпита остана непроменен: 41 задачи, от които 22 с избираем отговор, 16 със свободен отговор, 2 разширени и една същинска аргументативна задача. Максималният резултат, който може да се постигне, е 100 точки.

Резултатите на зрелостниците ще станат ясни до 7 юни.

„Разум и чувства“ е една от най-емблематичните повести на Емилиян Станев провокира зрелостниците да се замислят над сложността на човешката емоция, дълга и моралния избор.

А темата за живота като „колело или стълба“ отваря врата към лични интерпретации – въртене в кръг или движение нагоре?

Това са теми, които изискват не заучени фрази, а интелектуална самостоятелност.

И въпреки това, остава усещането, че системата изпитва по-скоро способността за адаптация към формата, отколкото истинска зрелост. Учениците знаят, че трябва да пишат по модел, че определени думи „тежат“ повече в оценяването, че оригиналността често се наказва, вместо да се насърчава. Това превръща писането в стратегия, а не в израз на мисъл.

Този изпит не трябва да измерва само грамотността. Той трябва да отговаря и на един по-дълбок въпрос: Какво общество искаме да изградим чрез образованието? Ако това е общество от хора, които мислят, чувстват и избират смисъла пред схемата – тогава изпитите трябва да възнаграждават смисъла, а не клишето.

ФрогНюз