Мерджанов: Спокойствието на българите не трябва да е заложник на управляващите

Това се казва в декларация на ПГ на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ, представена в пленарна зала от зам.-председателя на групата и говорител на ИБ на НС на БСП Атанас Мерджанов по повод събитията в Гърмен. В нея се подчертава, че това не е прецедент, а симптом за болестта, от която страда обществото – страх.

„Българинът се страхува от собствената си държава, той не е спокоен в собствения си дом”, заяви социалистът. По думите му в условията на пълна бездържавност, при наличието на цели територии, на които няма правила, е само въпрос на време страхът да се превърне в агресия. „Българите имат право да изискват сигурност от своята държава и тя е длъжна да им я предостави. Затова настояваме борбата с така наречената битова престъпност да бъде издигната в абсолютен приоритет и мерките да бъдат взети незабавно”, категоричен бе той. По думите му Гърмен повдига и друг въпрос, а именно, че не е нормално през 2015г. десетки хиляди граждани да живеят в условията на циганските гета. „Всички носим вина за това и заедно трябва да помислим как да се справим с този проблем, заяви Мерджанов и допълни, че има две решения – работа и образование.

Мерджанов подчерта, че случаят в Гърмен е предупреждение за всички политически сили- налаганият от правителството и подкрепящите го партии дневен ред съвсем не отговаря на обществените очаквания и уплахи. Положението на малцинствата и междуетническите отношения заслужават много по-сериозно отношение и внимание от спорадичните сблъсъци в парламента. България има нужда от правителство, което да взима решения, а не безпомощно да се опитва да ги отбягва, за да не изгуби подкрепа от една или друга партия.

Ето и пълната декларация:

Декларация от името ПГ на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ
Представена от зам.-председателя на групата Атанас Мерджанов

Ние от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ няма да се включим в общия хор на безотговорно изказващите се политици. Няма и да изобличаваме конспирации, според които някой подклажда конфликти с изборни цели. Няма да оправдаваме беззаконието, но ще се противопоставим на саморазправата. Ще се противопоставим твърдо на политическото драматизиране и на етнизацията на ситуацията. Но не възнамеряваме да заравяме главата си в пясъка и да се преструваме, че случилото се е прост инцидент и, че става дума за битов въпрос, че бурята ще отмине от само себе си.

Гърмен не е прецедент, спомняме си Катуница, но Гърмен е симптом за болестта, от която страда обществото. И тази болест си има име – страх. Българинът се страхува от собствената си държава, той не е спокоен в собствения си дом. Страх го е не само, че може да го ограбят на улицата - страх го е, че ще остане без работа, че може да му спрат тока, че детето му няма пари за уроци или, че ще катастрофира на бала. Страх го е, че мазето му ще бъде разбито или колата открадната. В условията на пълна бездържавност, при наличието на цели територии, на които де факто няма правила, е само въпрос на време страхът да се превърне в агресия. Жертвата на множество престъпления може да премине в настъпление, да реши, че може да разчита само на себе си и тогава дами и господа управляващи няма да има нужда от съдебна реформа, защото уличното правосъдие не се нуждае от Висш съдебен съвет и не се интересува от колко камари е съставен той и с какъв мандат е избран.

Българите имат право да изискват сигурност от своята държава и тя е длъжна да им я предостави. За това настояваме борбата с така наречената битова престъпност да бъде издигната в абсолютен приоритет и мерките да бъдат взети незабавно.

Но Гърмен повдига и друг въпрос. Не е нормално през 2015г. десетки хиляди граждани да живеят в условията на циганските гета. В незаконно построени къщи, плуващи в отровни води, без образование, без работа, напълно изключени от социалния и обществен живот. Какво друго, освен престъпност, може да се роди в тази среда? Как може да се живее до нея? През 2015г. приключва десетилетието на ромската интеграция и няма нужда да оценяваме резултатите. От много години държавата е абдикирала от циганските квартали, като ги оставя да се превърнат във вакумни пространства, където авторитет има само местният фактор. Същият, който организира набезите и осигурява списъците с ЕГН-тата преди изборите.

Всички носим вина за това и заедно трябва да помислим как да се справим с този проблем. Лесно е днес да разрушите незаконните къщи в квартал Кремиковци, но ако не се намери трайно решение, те просто ще бъдат издигнати другаде. Не можем повече да приемаме ромите като част от пейзажа, като досадна каруца на пътя, която бързаме да подминем. Трябва да разберем, че тяхната мизерия обрича обществото на бедност и излага гражданите на риск, а решения има и те се съдържат в две простички думи: работа и образование. Да, трудно е да се говори за ромската безработица, когато работа и за другите няма, а заплатите са нищожни. Как да внедрим циганчетата в училищата, когато българчетата също често ги напускат преждевременно? Това са истинските въпроси, които повдигат скорошните събития. Около отговорите им трябва да се търси консенсус, а в решаването им се крият истинските реформи.

Случаят в Гърмен е предупреждение за всички политически сили и това предупреждение има своите конкретни измерения. Първо, налаганият от правителството и подкрепящите го партии дневен ред съвсем не отговаря на обществените очаквания. Мантрата за стабилността се сблъсква все по-явно с увеличаваща се нестабилност, а приказките за реформи все по-трудно прикриват липсата на промяна. Второ, положението на малцинствата и междуетническите отношения заслужават много по-сериозно отношение и внимание от спорадичните сблъсъци в парламента, люшкащи се между крайна неприязън и прекомерен лаксизъм. Безотговорното и провокативно говорене от парламентарната трибуна няма оправдание.

Трето. България има нужда от правителство, което да взима решения, а не безпомощно да се опитва да ги отбягва, за да не изгуби подкрепа от една или друга партия. Спокойствието на българските граждани не може вечно да е заложник на неразбирателството в многоликата коалиция. Трябва ни силна и справедлива държава.