Микеланджело VS. Банкси: Когато изкуството влиза в конфликт със закона

През септември Банкси изненада Лондон с новия си стенопис, в който съдия налага протестиращ, докато кръвта от удара се разлива върху празния плакат, който държи демонстрантът. Само три дни по-късно творбата бе частично покрита с черни пластмасови панели, заградена от охрана и определена като „криминално увреждане“.

Снимка: Уикипедия

Това поведение не е ново. Преди повече от четири века Жан де Булонь („Джамболоня“) изработва мраморна скулптура, изобразяваща библейския съдия Самсон, който „убива хиляда мъже с челюстта на осел“. Подобни сцени показват силата и провокативността на изкуството и как то винаги може да предизвика властта.

През XVI век, Микеланджело завършва „Страшния съд“ в Сикстинската капела – масивна фреска, показваща възхода и падението на душите след Второто пришествие. Голите фигури веднага предизвикват скандал, особено сцена с голата Света Екатерина Александрийска, която се отдръпва от Свети Блазиус. За да се съобразят с декрета на Трентския съвет от 1563 г., италианският художник Даниеле да Волтера добавя дрехи върху голите фигури, печелейки прозвището „Il Braghettone“ – „производителят на панталони“. Въпреки че интервенцията променя оригиналната визия, творбата оцелява до днес и продължава да вдъхновява поколения.

Снимка: Уикипедия

Подобни конфликти се срещат и при други художници. През 1566 г. протестантите атакуват катедралата в Антверпен, частично разрушават голям олтар на Франс Флорис и унищожават крилата на триптиха „Падението на бунтовниците ангели“. Централната част оцелява, символизирайки устойчивостта на изкуството пред разрушителната власт.

През XIX век Франсиско Гоя също преживява цензура: неговите „La maja desnuda“ и „La maja vestida“ са конфискувани от Инквизицията и скрити от обществеността десетилетия, въпреки че не са повредени. Междувременно Оноре Домие е арестуван за литографията „Гаргантюа“, в която изобразява крал Луи-Филип като алчен гигант. Камъкът за печат на литографията е унищожен, за да се спре разпространението ѝ, но копията оцеляваха тайно.

Това показва, че конфликтът между изкуство и власт е вечен. Частичното заличаване на стенописа на Банкси е само последната глава от хилядолетната история на цензурираните и оспорвани творби. Понякога това, което не е там, оказва по-силно и по-дълготрайно въздействие върху културната памет, отколкото самото произведение.