Минимум 150% от средната заплата искат здравните служители

В понеделник асоциацията на медицинските работници представи предложенията си за промени в заплащането в бранша. Ето списък на техните изисквания.

1. В Закона за лечебните заведения:

- Дефиниране на понятието „здравни специалисти“

Под „специалисти по здравни грижи“ се разбират професионалистите, регистрирани в Националния електронен регистър на БАПЗГ, включително: медицински сестри, акушерки, медицински лаборанти, рентгенови лаборанти, рехабилитатори и други, които предоставят здравни грижи във всички лечебни заведения и структури в страната.

- Определяне на минимално трудово възнаграждение

Основното месечно трудово възнаграждение на специалистите по здравни грижи, независимо от собствеността на структурата, в която работят – държавна, общинска или частна, не може да бъде по-ниско от 150% от средната брутна месечна работна заплата за страната, изчислена въз основа на последните 12 месеца, публикувани от Националния статистически институт. За месец март 2025 г., по официални данни на НСИ, средната брутна месечна работна заплата е 2 556 лв., което съответства на минимално основно възнаграждение от 3 834 лв.

- Гарантиране изплащането на възнагражденията

БАПЗГ настоява успоредно с увеличаване на началните трудови възнаграждения на специалистите по здравни грижи на 150% от СРЗ за страната, да бъде въведен и ясен и устойчив механизъм, който да гарантира осигуряването на средствата и изплащането им. Повод за това е негативният резултат, който вече видяхме при предходните опити да се увеличат трудовите възнаграждения на медицинските специалисти чрез залагането на минималните заплати от КТД в НРД.

- Обвързване на продължаващото обучение и допълнителната квалификация със заплащането на труда

Здравните грижи, като останалите медицински професии са свързани с нуждата от постоянно обучение и развитие. БАПЗГ предоставя такива възможности за совите членове и желае повишаването на тяхната квалификация да бъде стимулирано с заплащането, като всеки сертификат носи допълнително заплащане в размер на 10% от СРЗ за страната. А всяка придобита специалност по Наредба 1 на МЗ – допълнително заплащане в размер на 20% от СРЗ за страната.

2. Наредба 1 за специализациите в системата на здравеопазването:

- Достойно заплащане на специлазантите по „Здравни грижи“. Осигуряване на трудово възнаграждение в рамките минимум на 150% от СРЗ за изминалите 12 месеца за страната по данни на НСИ.

- Обвързване на придобиването на специалност с последващото заплащане на труда.

Специалистите по здравни грижи с придобита специалност по реда на Наредба № 1 от 2015 г. получават допълнително възнаграждение в размер не по-малко от 20% от СРЗ за страната за заеманата длъжност.

- Улесняване на достъпа до специализация чрез гъвкави форми на обучение

Теоретичното обучение може да се провежда и в дистанционна или комбинирана форма, при спазване на изискванията за качество на обучението.

- Признаване на предходен професионален опит при започване на специализация по същата специалност

При наличие на най-малко 3 години практически опит в съответна клинична област, по която кандидатът е записал специализация, може да представи документи за частично признаване на стажа по специалността, при условия и по ред, определени с наредбата.

- Уточняване и стимулиране на ролята на наставника

Наставниците на специализанти – специалисти по здравни грижи, да получават допълнително възнаграждение в рамките на една МРЗ за страната, определено от лечебното заведение или финансирано по програма на МЗ, при наличие на утвърдена програма за наставничество.

3. Мотиви към предложенията

Според данните от Националния електронен регистър на БАПЗГ страната е изправена пред остър кадрови дефицит от специалисти по здравни грижи, което не позволява да се оказва качествена и достъпна здравна помощ, каквито са заложените изисквания в Закона за здравето. Недостигът на специалисти излага на риск както диагностичния, лечебен и възстановителен процес на пациентите, така и здравето и труда на самите професионалисти по здравни грижи.

Причините за тези проблеми са различни и чакат своето решение. Специалистите по здравни грижи носят висока отговорност за живота и здравето на пациентите, често в тежки условия и при хронично недофинансирана здравна система. Въпреки това те получават възнаграждения, значително по-ниски от средното за страната. Това заедно с подценяването на кариерното развитие, тежките условия на труд и работа на повече от едно място обезкуражават младите хора да избират професиите „медицинска сестра“, „акушерка“, „медицински или рентгенов лаборант“ и „рехабилитатор“. В момента има големи разлики и в заплащането на специалистите в различни видове лечебни заведения – държавни, общински, частни, ЦСМП и др. Настоящите предложения целят унифициране на минималното възнаграждение, независимо от структурата – с цел социална справедливост и привличане на кадри.

Функционирането на здравната система е невъзможно без човешкия ресурс. За да запазим и малкото останали специалисти по здравни грижи, е нужно спешно да им се осигурят достойно заплащане, добри условия на труд и възможности за повишаване на квалификацията. Затова БАПЗГ се надява предложенията й да бъдат приети от съответните институции.

Данни от регистъра на БАПЗГ:

- Общият брой на медицинските сестри в България през 2024 г. е 21 984 и е с 30% по-малък в сравнение с 2015 г. Освен, че намаляват, като абсолютен брой, медицинските сестри са над два пъти по-малко от средното за ЕС на глава от населението: 341 на 100 000 души са били медицинските сестри през 2024 г. в България срещу 786 на 100 000 души средно за ЕС. Застаряването на кадрите е друг огромен проблем - средната възраст за м.г. на медицинските сестри е 49 години, а 20% от всички са в пенсионна възраст.

- 1033 са общо рехабилитаторите в България към 2024 г. според данните в регистъра на БАПЗГ. Това означава, че на 100 000 души население у нас се падат 16 специалисти, срещу 234 средно за ЕС по данни на Евростат. Средната възраст на рехабилитаторите е 45 години, като 32% от тях са между 55 и 65 години, а 13% са в пенсионна възраст.

- 2843 са медицинските лаборанти в страната през 2024 г. според регистъра БАПЗГ. Това означава, че на 100 000 население се падат 44 специалисти. Средната им възраст е 48 години, като 26% са между 55 и 65 години, а 19% са над 65 години.

- 1369 са рентгеновите лаборанти у нас според регистъра на БАПЗГ, което означава, че на 100 000 души се падат по 21 специалисти. Средната възраст на рентгеновите лаборанти у нас е 45 години, като 21% са в предпенсионна възраст, а 13% - в пенсионна.

- 3983 е броят на акушерките в страната според регистъра на БАПЗГ. Това означава, че на 100 000 души се падат 62 специалисти. За сравнение в ЕС на 100 000 души се падат средно 41 акушерки. У нас обаче акушерките често работят не по специалността, а като заместнички на липсващите медицински сестри. Средната възраст на тези акушерките е 48 години, като 21% са между 55 и 65 години, а 15% са в пенсионна възраст.