Според Митрофанова случаят бил „много сериозен и тревожен“, защото „Лукойл“ искала да продаде европейския си холдинг, но сделката пропаднала. България „бързала“, понеже влизали в сила санкции срещу Русия – сякаш проблемът е, че спазваме европейските правила, а не че Русия води война срещу Украйна.
Тя драматично изтъква, че бил приет закон за особен управител на рафинерията и че „Лукойл Нефтохим“ нямало вече да взема управленски решения. За капак заяви, че това приличало на „отчуждаване на собственост“ и че България създавала „опасен прецедент“.
Всъщност „опасният прецедент“, от който Митрофанова се притеснява, е един: че България най-сетне си позволява да действа като суверенна държава и да не пита Москва „може ли“.
Истината е следната:
България е суверенна държава и сама решава какво да прави със стратегическата си инфраструктура.
Никой чужд посланик няма право да диктува дали ще защитаваме националната си енергийна сигурност.
Решението за „Лукойл“ е закъсняло с години. България беше държана в енергийна зависимост от Москва, включително чрез непрозрачни схеми и специални изключения от санкциите.
Докато други държави в ЕС отдавна се освободиха от руската енергийна зависимост, ние слушахме оправдания. И точно това е истинският „опасен прецедент“ – да позволяваш чужда държава да влияе на решенията ти.
България не дължи обяснение на Русия защо взема мерки за защита на националния интерес.
Дължим обяснение само на българските граждани.
