Млади, амбициозни и… фалирали: Уроците от неуспешните български стартъпи

Какво се обърква? Говорихме с основатели на фалирали стартъпи, инвеститори и анализатори, за да разберем не как се прави еднорог, а как умира мечтата за такъв.

Петър, 26-годишен предприемач от София, основава своя технологичен стартъп през 2021 г. Идеята – платформа за микроинфлуенсъри в нишови спортове. На теория: иновативна концепция. На практика: непознаване на пазара и пренебрегване на реалността.

„Направихме я за себе си, не за потребителите. Говорихме си как ще се монетизира, преди да сме сигурни, че някой реално ще я ползва“, признава Петър.

След година борба, включително грантове от програми за иновации, стартъпът спира дейност. Един от най-честите уроци: липсата на реална нужда от продукта. Или както обича да казва един инвеститор: „Ако решиш проблем, който никой не усеща, просто си си играл на бизнес.“

Финансиране без финал: когато инвестицията не те спасява

„Никой не ти казва колко е самотно, когато бизнесът ти започне да потъва.“ Това споделя Мария, която преди няколко години напуска сигурна работа, за да създаде собствена рекламна агенция с фокус върху организиране на събития. Днес тя работи като брокер на недвижими имоти и признава: „Това беше скъпо платен урок, но не бих го пропуснала.“

Българската стартъп сцена през последното десетилетие се разви със завиден темп. С десетки акселераторски програми, фондове за рисков капитал и обществени кампании за насърчаване на предприемачеството, климатът за създаване на собствен бизнес никога не е бил по-благоприятен. Но статистиката охлажда ентусиазма: между 60% и 70% от стартиращите компании в страната не успяват да оцелеят повече от 3 години.

Грешките, които всички правим... по различен начин

Причините за провалите са разнообразни – от лош тайминг и недобре проучен пазар до грешен избор на екип или липса на адаптивност. При Мария проблемът не е в идеята, а в дисциплината: „Имаше пари, имахме и клиентски заявки, но започнахме да разпиляваме ресурси – наемахме излишни хора, хвърляхме се в кампании, без да имаме стабилна стратегия.“ След втората инвестиция настъпва криза – екипът се свива, проектите са спрени и в крайна сметка агенцията е закрита.

„Днес съм брокер на недвижими имоти и използвам много от наученото в бизнеса“, казва Мария. „Научих повече от този провал, отколкото от години в корпоративния свят.“

Акселераторите не са вълшебна пръчица

Въпреки че акселераторските програми се рекламират като път към успеха, те невинаги осигуряват нужната подкрепа. „Получихме менторство, малък грант и много очаквания – но след края на програмата останахме сами с реалността“, казва Мария. 

От провал – към личен ренесанс

Любопитното е, че голяма част от „фалиралите“ предприемачи не изчезват от бизнес сцената – те просто еволюират. Мария е един от примерите, които доказват, че провалът може да се превърне в основа за нов успех.

Фалит по български: неочаквано, мълчаливо и с подчертано неудобство

В българската предприемаческа култура фалитът все още е табу. В САЩ провалът често се разглежда като преодолима спънка по пътя към успеха, докато у нас е етикет за неуспешност. Много стартъпи просто „изчезват“, без да информират потребители, инвеститори или дори екипа си какво се случва.

„Отказахме се, без да кажем на никого. Просто махнахме домейна и спряхме да отговаряме“, споделя бивш съдружник в стартъп за доставки с дронове.

Според анализатори това е пропусната възможност за цялата екосистема. Провалите съдържат уроци – ако някой ги сподели. 

Какво можем да научим от неуспешните стартъпи:

* Говори с потребителите си – не с ехо-камерата на приятелите.
* Фокусирай се върху един проблем – реши го добре, преди да добавяш още пет.
* Финансирането не е успех – а само гориво.
* Излизането с достойнство е част от играта. Признай си, учи, споделяй.
* Не прави платформа за хора, които не знаят, че им трябва платформа.

Може ли провалът да бъде основа за следващ успех?

Да. И дори трябва да бъде. Една от най-успешните български компании в момента – Payhawk – е създадена от предприемач, минал през неуспешен стартъп преди това. В среда, в която не се срамуваме от грешките, а ги анализираме и споделяме, растат не само добри продукти, а и по-зрели предприемачи.

Защото, както казва един от участниците в нашето проучване:

„Да фалираш стартъп не е трагедия. Трагедия е да си мислиш, че си гений, само защото си направил PowerPoint с логото в златно.“

Ако имаш фалит зад гърба си – не го крий. Разкажи го. Някой друг може да спаси своята идея, време и пари, защото ти си имал смелостта да разкажеш какво не е сработило.

Констанца Илиева