На 23 години Ема Мактагарт осъзнава, че свободното ѝ време почти изцяло минава пред екран. След дълги часове работа тя отново посяга към телефона, докато не решава заедно със съквартирантките си да си намери хоби. Така се връща към бродерията – нещо, което е учила като дете. Заниманието бързо се превръща в начин да се откъсне от стреса и да прави нещо с ръцете си, вместо да скролва.

Днес тя развива собствен бизнес и популярни профили в социалните мрежи. Мактагарт е част от по-широка тенденция сред поколението Z и милениалите, които преоткриват т.нар. „аналогови“ хобита. Сред тях са плетене, градинарство, керамика, оригами и други дейности, които не изискват екран.

Често тези занимания се наричат „бабини хобита“, но младите им придават нов облик. Парадоксално, именно социалните мрежи помагат за разпространението им, въпреки че много хора ги използват като начин да се откъснат от тях.

Според психолога Джейми Кърц подобни дейности намаляват стреса и дават усещане за постижение. Те изискват концентрация и време, което помага на хората да се откъснат от непрекъснатия поток от информация.

За други важен е и социалният елемент. Клара Шърман, която популяризира играта махджонг сред млади хора, казва, че тя създава усещане за спокойствие и споделено преживяване с приятели.

Не всички обаче изоставят технологиите напълно. Някои ги използват като допълнение. 22-годишният Исая Скот съчетава наблюдението на птици с мобилно приложение, чрез което следи видовете и участва в научни инициативи. За него това е „като видео игра, но в реалния живот“.

Тези хобита често водят и до създаване на общности и бизнеси. Онлайн съдържанието помага на хора с подобни интереси да се откриват и свързват, включително чрез размяна на писма, поезия и други творчески дейности.

Според участниците в тази тенденция това не е временна вълна, а съзнателен избор. В свят на бързи екрани и кратко внимание все повече млади хора търсят нещо по-бавно, по-осезаемо и по-смислено.