Напрежението тежеше над Вашингтон, простираше се през Атлантика и обгръщаше Близкия изток. Всички чакаха дали от небето ще падне огън. Ще удари ли Тръмп Иран, за да изпълни обещанието си, че „помощта е на път“, след като режимът в Техеран жестоко смаза протестите, или ще потърси изход, опирайки се на съмнителни уверения от ирански източници, че екзекуциите ще спрат, пише CNN.

„Ще наблюдаваме и ще видим какъв ще е процесът“, каза той пред репортери, оставяйки света да чака следващия му ход.

Тръмп очевидно се наслаждава на тази роля. От бюрото в Овалния кабинет той разхвърля заплахи, намеци и обиди като диригент, който вместо хармония създава глобален хаос. Попитан как може да вярва на обещания от режим, който току-що е избил хиляди собствени граждани след десетилетия на суров авторитаризъм, той отговори с типичната си двусмисленост:

„Ще разберем. Аз ще разбера и вие ще разберете. Казаха ни от надежден източник. Надявам се да е вярно. Кой знае. Луд свят“.

Мляко в Овалния кабинет и война на хоризонта

Абсурдът на момента беше подчертан от факта, че тези думи бяха изречени по време на събитие, посветено на нов закон, който позволява училищата отново да сервират пълномаслено мляко.

Докато журналистите отчаяно търсеха отговор дали САЩ са на прага на война с Иран, Тръмп разказваше спомени от детството. „Помните ли старите времена, когато всички пиеха от една бутилка?“ После, сочейки бутилка върху бюрото си, добави: „Ако се доверявате на човека преди вас, можете и вие. Полупрясно е – на пет или шест дни“.

Гренландия – от шега до геополитическа криза

Сюрреализмът продължи, когато Белият дом прие делегации от Гренландия и Дания, след като Тръмп заяви, че САЩ трябва да притежават най-големия остров в света. В първия му мандат това звучеше като шега. Във втория вече се приема като реална заплаха. Делегациите бяха във Вашингтон, за да заявят, че полуавтономната датска територия не е за продан и не може да бъде завзета.

Ситуацията е още по-странна, защото Гренландия е част от НАТО. Атака срещу нея означава атака срещу всички членове на алианса. Въпреки това Тръмп твърди, че Дания не може да я защити. „Миналия месец добавиха още една кучешка шейна. Това няма да свърши работа“, подигра се той. В отговор Дания, Швеция, Норвегия, Германия и Франция обявиха, че изпращат войници в Гренландия.

Това е символично, но посланието е драматично: европейски държави изпращат сили, за да покажат, че защитават НАТО територия не от Русия или Китай, а от президента на САЩ.

Иран и капанът на собствените думи

На този фон най-опасната криза остава Иран. През последните дни всички знаци сочеха към американски удар. Част от персонала беше изтеглен от бази в региона. Държави призоваваха гражданите си да напуснат Иран. Техеран затвори въздушното си пространство, а самолетите започнаха да заобикалят страната. За кратко иранците отново получиха достъп до интернет. „Хората бяха ужасени от кръвопролитието, но очакваха военен удар“, каза Назила Фати, бивш кореспондент на New York Times в Техеран.

Възможно е обаче Тръмп да се колебае. Война срещу Иран няма да бъде кратка операция и може да въвлече САЩ в дълъг конфликт. Проблемът е, че самият той вдигна залога, когато написа: „Ирански патриоти, продължавайте протестите. Поемете институциите. Помощта е на път.“ За хората по улиците на Техеран това прозвуча като призив и обещание за подкрепа.

Карим Саджадпур от Carnegie Endowment предупреди, че ако Тръмп сега се откаже, това ще бъде стратегическо и морално предателство. В същото време военната намеса носи огромни рискове. „Няма магическо решение, което да премахне режима и да донесе демокрация“, каза той.

Така президентът се оказва в капан, създаден от собствените му думи. Заплахите и блъфовете не могат да работят безкрайно. Както самият той казва – това е „луд свят“.