”Моето отмъщение ще бъде ужасно” на Фердинанд е факт. Да върнем костите на нашите предци

Самонадеяният, изживяващ се като последна инстанция А.Д. от тумбата на самозванците „войводи“ ме предизвика да напиша тези редове.

Не затихват споровете около гробовете на български воини, загинали през Първата световна война в района на град Кавадарци, Северна Македония. Твърденията са, че две наши военни гробища са унищожени. Тези две гробища били регистрирани в българското Министерство на отбраната.

Трябва да имаме памет и уважение към всички българи, загинали за страната си, независимо каква кауза или политика са провеждали правителствата в дадени исторически моменти. Те са наши предци и всяко семейство е слагало черни забрадки за загубени близки. Моят дядо също е бил там, оцелял по чудо в "голямата месомелачка", попада в плен при французите и се връща час след години...

Примерът, който ще дам е достъпен и съдържа важни отговори по темата.

Под заглавието „България в Първата световна война“ българският вариант на Уикипедия описва събитията в обем от 95 реда.

Англоезичната Уикипедия е отделила на същата тема 680 реда, плюс карти, снимки и графики!

Рускоезичният вариант на интернет енциклопедията предоставя 560 реда за участието на България в ПСВ.

Това уж дребнаво броене на редове има смисъл, защото показва какво е нашето отношение към този исторически период.

Третото Българско царство се включва във войната на 14 октомври 1915 година. „Войските на Фердинанд I удариха в гръб сръбската армия, която воюва с австро-унгарските части“ – това е най-честото заглавие в европейските и световните медии. И днес историци и анализатори наричат мотивите за българското включване във войната „жадуван реваншизъм“. Този импулс за отмъщение не крие и самият Фердинанд, който е силно озлобен от загубената Междусъюжническа война и загубените български територии. Поражението на България е известно като Първа национална катастрофа. 

Често са цитирани думите на Фердинанд: Ma vengeance sera terrible (Моето отмъщение ще бъде ужасно!) Той не крие и териториални претенции към съседни на България страни.

Ударът е предшестван от масирана медийна пропаганда, в която особено се открояват реваншистките и антисръбски статии в „Утро“, „Дневник“, „Камбана“, „Народ и армия“, „Отечество“ и др. На остри атаки е подложена и Русия, която подкрепя Сърбия в онзи момент. Не била пощадена и Гърция.

Да не забравяме, че в Междусъюзническата война България се изправя срещу своите доскорошни съюзници Гърция, Сърбия, Черна гора, по-късно и срещу Румъния и Турция.

През октомври 1914 г. членове на ВМРО, които пребивавали на българска територия с разрешението на властта в София, започват партизанска война на територията на Македония, която тогава е част от Сърбия. През ноември действията на въоръжените чети ескалира, а четниците наброяват около 25 000 души. Въпреки доказателствата за извършени жестокости от някои от тях Германия и Австро-Унгария негласно подкрепят ВМРО, защото нанася щети на сръбската армия и всява страх у местното население. В България пропагандата обяснява тези действия с националния интерес Македония да бъде присъединена към Българското царство.

Чуждите исторически източници във Wikipedia описват нашите дипломатически, политически и военни подлости в Първата световна война, но признават в същото време таланта на българските военачалници и качествата на българския войник. И ако ние държим на гледната точка, че България участва в Първата световна война за да придобие отново свои територии, то за другите нещата са доста по-различни.

А тази политика на Фердинанд довежда до Втората национална катастрофа.

Немалко българи и досега вярват в конспиративната теория, че светът и най-вече великите сили са срещу България, която е жертва на световен заговор. Нека прочетат какво пише в Wikipedia (версиите на английски, френски, руски – най-богатите като обем и информация и най-четените) за Сръбско-българската война. Ще останат изненадани.

Днес ние срамежливо премълчаваме част от истината за онова време, защото тя не е особено лицеприятна. Българските командири и воини са воювали за България, безспорно, но са изпращани понякога в окопите заради интересът на Фердинанд и политически кръгове.

Резултатът - две национални катастрофи!

Днес настояваме в Северна Македония да уважават и да тачат загиналите там наши предци. Не е много тактично, да не кажа по-силна дума… Не е ли по-добре да приберем тленните останки на нашите хора у нас в специално военно гробище, мемориал или нещо подобно. Българската православна църква също трябва да се активизира. Както и представителите на други вероизповедания също, защото в армията са воювали и представители на други етноси и религии.

Някога комунистическата власт изпраща останките на Гоце Делчев в Скопие. По пътя до там българите в Пиринския край плачели край пътя…

Днес предявяваме претенции. Тези редове ще ядосат т.нар. патриоти и други шумни защитници на националната чест. С потури, фалшиви пищови и саби по празници, водно хоро и „Бъл-га-ри, ю-на-ци“ национален дух не се крепи. Той е нещо съвсем друго и се нуждае от повечко знания и честност пред историята.

Огнян Стефанов