Кой е българският Чичо Джим? От отговора зависи бъдещето ви

Това е накратко философията на преподобния Джоунс, известен и наричан от всички Чичо Джим. Първо прави комуна в Калифорния, САЩ, но след това мести хората си – над хиляда души в селище в Гвиана, Латинска Америка. Там, в джунглата отново звучали неговите обещания за светло бъдеще и справедливост, права за всеки и сбъднати мечти. Една от най-характерните черти на Чичо Джим е неговата слабост към театралните изпълнения. Той непрекъснато се въплъщавал в различни роли и убеждавал последователите си да се включват в импровизираните спектакли, които най-често били силно емоционални и драматични. Самият Чичо Джим обичал да е герой-жертва, когото останалите да превъзнасят и почитат.

Когато хората започнали да се съмняват, че Чичо Джим има психични отклонения и си играе със съдбата им, той организирал последното театрално представление, като убеждава всички да изиграят самоубийство. Отровата в чашите обаче се оказала истинска. 918 трупа. Трима-четирима оцеляват по случайност. Щастивият живот и обещаната справедливост не се случват.

България не е Гвиана, а Чичо Джим не се навърта наоколо. Сигурни ли сте?

Друг сюжет за размисъл.

„Крахът на образованието е крахът на нацията“. Това е написано в една от аудиториите на университета Стеленбош в ЮАР. Чували ли сте нещо подобно от устата на някой политик у нас?

Преди 50 години в Станфордския университет в САЩ е проведен странен експеримент. Студенти са разпределени в две групи – затворници и надзиратели. Психологът Филип Зимбардо искал да изследва реакциите на човека в състояние на ограничена свобода, в условията на затворен живот и на влиянието на наложената необичайна социална роля върху поведението.

Двете групи доскорошни колеги и приятели се оказват в мазето на университета, където е имитирана затворническа обстановка.

И започва ужасът. Още на следващия ден няколко „затворници“ организират бунт срещу несправедливите ограничения, наложени от надзирателите. Те на свой ред започнали да се подиграват на затворниците, да издевателстват над тях. За да си осигури привилегии, един от бунтарите се съгласява да стане „доносник“.

На петия ден „надзирателите“ строяват „затворниците“ с нахлузени торби на главите, спънати със синджири, за да ги водят групово на тоалетна… Удрят ги и ги обиждат грубо. Някои от жертвите обявяват гладна стачка.

Експериментът е прекратен 9 дни преди срока, защото положението излязло от контрол.

Приятели един срещу друг, поразени от чувството за несправедливост и други – от чувството за превъзходство и недосегаемост

Не ви ли е познато?

Стокхолмски синдром. Става дума за психологически феномен, при който жертвата (заложник) се привързва към похитителя си и изпитва съчувствие и симпатия към него. Понякога до степен да го защитава и да се идентифицира с него. Тези чувства са ирационални и трудно обясними, като се има предвид намеренията на похитителите спрямо жертвите – нерядко абсолютно крайни.

И още една история с поуки. Учените дълги години изследват явлението „масово самоубийство на китове“, но без резултат. През 2005 г. се ражда хипотеза, наречена „болен лидер“: ако доминантния член на групата загуби ориентация или заболее, той може да стане причина за смъртта на стотици невинни свои последователи. Така учените успяват да разгадаят тъжното явление. Морските бозайници имат ехолокационни апарати, чрез които се ориентират. Ако на водача му се увреди апарата, той губи ориентир и се насочва към смъртоносните плитчини. Тогава се задейства груповия рефлекс и следва трагедията.

Така става, защото китовете следват своя водач до последно, смята д-р Карън Ивенс от университета в Тасмания. Андрю Браунлоу от Шотландия на свой ред открил, че водачът, макар и напълно объркан и загубил ориентация, умишлено води своите към гибел. Защото не му стигат силите да остане в дълбочините, където е благоприятната среда…

Много неща са казани и изписани за народопсихологията на българите. За много от тях се спори дали са верни или не, но темата за свободолюбието рядко се повдига.

Преди много, много години на бойна галера гребците-роби се разбунтували. На съседния кораб  настъпило вълнение: „Какво правят тези, полудели ли са? Виж, виж, нападат надзирателя! Ужас! Бедният, целият е в кръв… О, Боже, извеждат капитана! Но това е саботаж! Бунт, преврат!... Венецианците са им платили! Май боцманът е водач на бунта!... Беззаконие! Идиоти, кой ще ви храни сега?! Господи, благодарим ти, че на нашата галера няма размирици! Преплавали сме пет морета! Сили не ни останаха, но капитанът ни води напред! А, ето и паниците с чорбица пристигат… Ура за капитана!

Било отдавна… А днес?

Ден за размисъл. Утре избори. Ами помислете тогава. Чичо Джим все така ви обещава щастлив живот и розово бъдеще, капитанът ви дава поница с чорбица, а може да се паднете и в групата на надзирателите. Но какво има в чашата, знаете ли?

Огнян Стефанов