Момчето от работническата класа, което се превърна в Принц на мрака

Бляскавият образ на Ози Осбърн като рок икона, гарниран с лудост и мистика, не подсказва открито за скромния произход на певеца. Но бъдещият Принц на мрака започва като дете без перспективи от бедно работническо семейство.

Роден е на 3 декември 1948 г. в Бирмингам в семейството на обикновени работници – баща му изработва инструменти за бита, а майка му работи в автомобилна фабрика. Има три големи сестри и двама по-малки братя. Осемчленното семейство живее в двустайно жилище. Ози твърди, че се е налагало няколко деца да си предават един чифт обувки, в зависимост кой коя смяна е.

Напуска училище на 15 и захваща каквато работа му попадне. Работи в кланица и в морга. Немотията принуждава бъдещия певец да престъпи закона. Но по думите му като крадец е безнадежден. Хванат е веднъж да краде телевизор, защото го изпуска върху себе си. А когато нахлува с взлом в магазин за дрехи с идеята да открадне стока, която да продава после, се оказва, че в тъмното е грабнал купчина бебешки дрешки и пелени.

Влиза в затвора на 17, а баща му отказва да плати гаранцията му, за да му даде урок. В затвора Ози прави първите си татуировки – надписът OZZY на пръстите на лявата му ръка и две усмихнати лица на колената. Излиза след 6 седмици, твърдо решен да стане музикант.

Пуска обява в местен музикален вестник с думите  „Ozzy Zig needs a gig” (Ози Зиг си търси банда”) и скоро му се обажда Тони Айоми – момче от старото му училище, което... го е пердашило там. По думите на Айоми, взели Ози само защото е имал собствени микрофон и усилвател. Още след няколко репетиции обаче четиримата осъзнават, че има силна (а може би и черна) магия между тях. След съвпадение с друга група, изоставят името Earth и се кръщават Black Sabbath по филма на ужасите с Борис Карлоф.

Тони Айоми е изгубил връхчетата на пръстите на дясната си ръка – тази, с която държи грифа на китарата. За да усеща натиска на струните с корковите си протези, ги настройва ниско, за да са по-хлабави. Гийзър Бътлър има неповторим тътнещ стил на свирене на баса. Бил Уорд вкарва джаз груув, но и мощен удар на барабаните си. А вокалите на Ози са като на вещица, виеща от отвъдното. Така през февруари 1970 г., когато излиза първият им албум, кръстен просто “Black Sabbath”, четиримата създават хеви метъла.

Бавен, тежък, оловен звук, с дъх на обреченост и привкус на черна магия – техният прочит на рока не прилича на нищо, което съществува до момента. Групата печели фенове след всеки концерт, а пресата ги мрази или просто я е страх от тях.

Black Sabbath започват да разпродават концерти в големи зали, албумите им се харчат със стотици хиляди, но момчетата не виждат никакви пари в първите си години заедно – продуцентите просто прибират всичко за себе си, а когато някой от четиримата отвори дума за парите, те го питат какво иска и му купуват съответно кола, дрехи, наркотици, къща – без никаква отчетност и без да им дават пари.

Славата обаче идва и с тъмната си страна – Black Sabbath потъват в мрака на наркотиците, чудовищни количества алкохол, безразборен секс и преумора от несекващи обиколки по света. Прегорял от всичко това, винаги неувереният в себе си като музикант Ози, който никога не се научава да чете ноти (страда и от дислексия от дете), напуска групата през 1976 г.. Връща се през 1978 г. за последния албум на класическия състав – “Never Say Die”, запис, за който сам твърди, че мрази и че е ужасен, огледало на цялото напрежение и липса на вдъхновение и отново е вън от Black Sabbath, този път изхвърлен от колегите си.

Животът се сгромолясва за Ози Осбърн. Той е на 30, вкусил е от славата, но току що е останал без група, загубил е баща си, бракът с първата му съпруга е на трупчета, а той няма самочувствието да продължи напред. Дъщерята на тогавашния продуцент на Black Sabbath Дон Ардън – Шарън, обаче е разпознала потенциала на певеца. Разбрала, че Ози е вън от Black Sabbath, тя го издирва и го намира в хотелската му стая, сред планина от празни бутилки, остатъци от най-разнообразна дрога навсякъде, мръсни дрехи, петна от повръщано и урина, с блуждаещ поглед.

Шарън успява да вдигне Ози, да го извади от дупката и да му вдъхне увереност да събере нова, солова група. Така се ражда Blizzard of Ozz, с младия китарист-чудо Ранди Роудс. И докато всички са го отписали, Ози надминава Black Sabbath през 1980-те като соло артист.

Разбира се, понеже това е Ози Осбърн, той не стои на върха на славата си спокойно. Прелита през следващото десетилетие турбулентно, като прилеп от ада, както би казал покойният Мийт Лоуф. Алкохолни и наркотични ексцесии, отхапване на глави на гълъб и прилеп – едната по време на среща с борда на директорите на звукозаписната компания, другата на сцената в Айова, арести за непристойно поведение и онова турне с Mötley Crüe между 1983 и 1985 г. довеждат до най-голямото му падение. В момент на пиянско умопомрачение, през 1989 г. той се опитва да удуши втората си съпруга и свой мениджър Шарън Осбърн. Следват години в и извън центрове за рехабилитация, но изцепките на Ози вече секват, или поне не са в този необуздан дух.

Следват концертът за мир в Москва – първият грамаден фестивал в тоталитарната столица със звезди на западната рок сцена, турнето към “No More Tears”, което уж ще е прощално (1993 г.), преди да се завърне с нови албум и турне 2 години по-късно, заявявайки „пенсионирането е тъпо”. Още албуми, още турнета, три деца с Шарън, риалити предаване по MTV... И повторно събиране с Black Sabbath в оригинален състав. След трусове и несполуки, четиримата са абсолютните герои на тежкия рок, получили отдавна признанието на всеки фен на рока и хеви метъла и сочени от всяка банда, от всеки музикант за основно вдъхновение.

Здравословните проблеми на Ози след години злоупотреба с алкохол и субстанции, невъздържан живот, травми, си казват своето. Той не успява да завърши прощалното си турне през 2019 г., а по време на пандемията от Covid получава втора сериозна травма на гърба (първата е няколко години по-рано, когато пада от колело). Диагностициран е с Паркинсон. И когато по всичко личи, че Ози Осбърн никога няма да се върне на сцената, тази година той събра не просто музиканти от соловата си банда и самите Black Sabbath на стадиона на Астън Вила в родния си Бирмингам, но заради него на сцена излиза и елитът на тежкия метален рок – от Metallica и Guns N’ Roses до Стивън Тайлър (Aerosmith) и Рони Ууд (The Rolling Stones).

Ози е на сцена за последно, седнал на кожен черен трон, с отказващо да функционира тяло, но с ясен глас и онзи луд, жив поглед на лунатик. Принцът на мрака си взима сбогом с публиката си на 5 юли и се пренася отвъд на 22 юли, за да остане безсмъртен.