МЗ и МОН бойкотираха международен форум по проблемите при хронично болни деца

Днес се проведе дискусионна Кръгла маса организирана от Сдружението за развитие на българското здравеопазване, Българското национално сдружение по детска ендокринология и Варненско дружество по детска ендокринология. Форумът бе посветен на грижата за децата с хронични заболявания в детските заведения и училищата и липсата на адекватна подзаконова нормативна уредба в тази област.

На нея бяха поканени представители на МЗ и МОН, които не откликнаха на общото виждане на неправителствения сектор, на лекари и родители за решаване на въпрос, който упорито държавните институции прехвърлят в “следваща задача”. Националното сдружението на общините в лицето на кмета на Община Търговище - д-р Димитров, който е и председател на Здравната комисия към НСОРБ и д-р Лидия Маринова - зам. Председател на същата комисия участваха активно и с готовност общините да бъдат съпричастни в намирането на решение.

Гост бе проф. Гун Форсандър от Швеция – автор на европейските гайдлайни за грижа за децата в диабет в училище и участник в създаване на система за грижа в Швеция. Тя представи “Принципното становище на ISAD за грижи за деца с тип 1 захарен диабет в училище”.

Проф. Виолета Йотова и екипа на община Варна представиха проекта, с който от 2019 г. Общината е осигурила средства за обучение на медицинския персонал и изготвяне на индивидуални планове за грижа за децата с диабет и редки ендокринни заболявания.

Срещата освен, че е възможност да се почерпи чуждестранен опит даде основание за обединение и единомислие от страна на пристъстващите НПО-та да обсъдят бъдещи действия за установяване на система за грижа от всички участници в процеса – лекуващите лекари, общините като работодатели на медицинските специалисти, градините и училищата като място в което се случва тази грижа.​

Пак подчертавам, че става на въпрос за деца с хронични заболявания, които нямат друга пречка да посещават тези заведения, освен невъзможността сами да извършат т.нар. подпомагащи медицински грижи, които иначе извършват техните родители в къщи – напр. поставяне на инжекция инсулин, смяна на памперс, катетри при децата със Спина бифида, даване на медикаменти и/или други подобни действия, които не представляват каквато и да е трудност или прекомерна грижа от страна на медицинския персонал в съответното заведение.

От медицинска грижа имат нужда децата с диабет, епилепсия, хемофилия, адренална недостатъчност, различни алергии и други заболявания
​На практика, въпреки че детските ясли, градини и училища в България са може би най-добре обезпечените откъм медицински персонал заведения в сравнение с другите страни-членки от ЕС, все още за децата с хронични заболявания, изискващи медицинска грижа е обективно невъзможно да посещават ясли и градини, а посещаващите училище деца се грижат сами за себе си, доколкото могат, без да разчитат на медицинска помощ.
Някак е недопустимо да продължава незаконосъобразното бездействие по отношение на болните деца.

Очакваме след поредната публична дискусия с всички участници в процеса МЗ като отговорна за това институция да изготви подзаконова нормативна уредба, която да уреди реда, задълженията и отговорността на медицинския персонал в детските ясли, градини и училища по отношение децата с хронични заболявания.

Чу се гледната точка на проф. Виолета Йотова, проф. Мая Константинова, доц. Коприварова, на Елисавета Котова - председател на НАМД, Росица Пандова от “Култура без граници”, г-жа Теменужка Димитрова от 124 ДГ и Антонина Кенова от Национален инициативен комитет за качествена и иновативна образователна система. Моето виждане съм го споделяла не един път! И информативно съобщавам, че ще се говори за проблема и настъпателно ще се търси решение!