"Монд": B България има два вида организирана престъпност

20 години след края на комунистическия режим и 2 години след присъединяването си в ЕС, България не е на висотата на очакванията на своите партньори. Такъв е изводът на френския политически анализатор Франсоа Фризон Рош, който той прави в обширна публикация, поместена във влиятелния вестник "Монд", научаваме от Портал ЕВРОПА.

Фризон Рош се спира на случая "Борилски", разяснявайки слабостите на българското правосъдие и предупреждавайки, че много държави-членки са "за" задействането срещу България на залегналите в присъединителния договор защитни клаузи. Уплахът на Европа от срастването на държавата с престъпността ("криминализирането") е основателен, обобщава Фризон Рош.

Ползвайки февруарския междинен доклад на ЕК като повод за статията си в "Монд", френският политолог разсъждава, че в България "съжителстват" два вида организирана престъпност. Едната е на ниските нива и се ръководи от "дребни гангстери", трафиканти и прочее. Другата е структурирана и се оглавява от образовани и добре информирани хора, с осигурен достъп до най-доходоносните източници. Често първата престъпност действа в услуга на втората, допълва Фризон Рош. По-нататък Фризон Рош пише, че и "ниската", и "високата" престъпност имат свои собствени "кланове" и сектори, в които ползват привилегии да действат. Тези два типа престъпност имат и специфично географско разпределение в страната, подчертава още авторът. "От десетилетия малкият елит на комунистическата номенклатура съумява да постави свои хора в българската политическа власт, които са под зависимост." Този елит е в състояние да им влияе, включително така, че да бъдат минимално засегнати от законодателните решения на тези политици. В този контекст българските правителствени власти - без значение дали отляво днес или отдясно утре, дали са в състояние да демонстрират политическата воля, както го изисква Европейския съюз? - пита авторът. "В сегашното състояние отговорът е отрицателен", отговаря си той. Фризон Рош предвижда и какво ще се случи: от българска страна ще бъдат направени обещания пред ЕС, ще бъдат приети "засукани закони", но те или ще бъдат зле прилагани, или изобщо няма да бъдат прилагани, предвижда той. По-нататък френският анализатор отбелязва в "Монд", че в България нагласите на гражданите са, че искат "повече Европа" - за разлика от общественото мнение в Западна Европа. Според автора докладът на ЕК може да бъде ефикасен инструмент, който да подейства като своеобразен "електрошок" преди изборите. Европа трябва да отговори на обществените очаквания, смята авторът.