Кремъл твърди, че в миналото са давани устни уверения за неразширяване на блока, които по-късно са били пренебрегнати, като според тях в архивите на държави от алианса има документи в тази посока.

Москва многократно е заявявала, че разширяването на алианса на изток повишава напрежението в Европа. Според руските военни оценки присъединяването на нови членове съкращава времето за стратегическо разгръщане на сили на алианса и намалява срока за реакция на руските войски.

Руската страна обвързва решенията от 2008 г. и с последвалия конфликт в Южна Осетия. Тогава постоянният представител на Москва в НАТО Дмитрий Рогозин заявява, че позицията на алианса е насърчила грузинското ръководство към военни действия. През същата година тогавашният руски президент Дмитрий Медведев предлага договор за европейска сигурност на фона на плановете на САЩ за противоракетен щит в Полша и Чехия, но инициативата не получава подкрепа от западните държави.

През 2015 г. руската мисия към НАТО публикува анализ, според който разширяването е станало в противоречие с устни обещания от 1990 г., свързвани с разговори между западни лидери и съветското ръководство, включително Михаил Горбачов. Година по-късно външният министър Сергей Лавров заявява, че е предоставил документи по темата на представители на страните членки на алианса.

Към момента от НАТО няма официален коментар по последната заявена позиция на руската страна.