„Анатолий Колодкин“ е сред танкерите под санкции на САЩ, ЕС и Великобритания, но въпреки това доставките продължават.

Ситуацията идва на фона на тежка енергийна криза в Куба, след като САЩ прекъснаха доставките на венецуелски петрол. Това доведе до сериозни проблеми с електрозахранването и ръст на цените, като страната не е внасяла петрол от началото на януари.

Междувременно американският президент Доналд Тръмп отправи остри заплахи към Хавана, като не изключи възможността САЩ да поемат контрол над острова „под някаква форма“. Белият дом отправи и предупреждения за санкции срещу държави, които доставят петрол на Куба.

Спасителна мисия за един от малкото останали сателити

Москва неведнъж е критикувала реториката на Белия дом спрямо Хавана, но това е първото директно действие в подкрепа на комунистическия режим на острова. Кремъл сякаш няма друг избор, след като Вашингтон последователно ограничи глобалното му влияние в рамките на само няколко месеца.

След години на политически и икономически натиск, в началото на 2026 г. САЩ предприеха операция, довела до задържането на венецуелския президент Николас Мадуро. Това отвори пътя за бързо преструктуриране на петролния сектор в страната. Вашингтон издаде лицензи, позволяващи на американски компании да оперират във Венецуела, но при условие за забрана на съвместни проекти с Русия и Китай. В резултат руските енергийни компании, включително „Роснефт“, бяха изтласкани от венецуелските находища.

Паралелно с това Иран, който е сред основните военни партньори на Москва, също беше подложен на сериозен натиск. През 2025 г. САЩ и Израел нанесоха удари по стратегически военни и ядрени обекти, което отслаби възможностите на Техеран да поддържа военния си износ. Засилени бяха и действията срещу т.нар. „сенчест флот“, използван за заобикаляне на санкциите, като в началото на 2026 г. бяха прихванати ключови танкери със санкциониран петрол.

Икономическата ситуация в страната се влоши значително – инфлацията достигна около 60%, което принуди властите да се фокусират върху вътрешни проблеми.

След това дойде и настоящата операция, която показа, че Москва може само да наблюдава, докато се нанасят удари по един от най-близките ѝ военни съюзници.

САЩ насочиха натиска си и към Китай чрез заплахата от вторични санкции. През октомври 2025 г. бяха наложени ограничения срещу най-големите руски енергийни компании „Роснефт“ и „Лукойл“, което на практика постави китайските банки пред избор – да работят с Русия или да запазят достъпа си до доларовата система. В резултат на това морският износ на руски петрол от тези компании се срина рязко в края на 2025 г. и началото на 2026 г.

Големите китайски банки започнаха да отказват разплащания по такива сделки, което допълнително ограничи приходите на Москва. Макар Пекин частично да компенсира чрез доставки по тръбопроводи, морската търговия – ключова за паричните потоци на Русия – беше сериозно засегната.

И сега идва ред на Куба – поне ако съдим от постоянните подмятания на Доналд Тръмп. Остава да видим дали Москва отново ще гледа отстрани, или ще се опита да защити един от малкото си останали сателити.