Високите температури и суша в големи части от централната и източната част Европа са докарали нивото на водата по реките Дунав и Рейн до рекордно ниски нива в някои райони, удряйки тежко корабоплаването, производството на енергия и туризма.
Екстремните условия, утежнени от извънредната ситуация с климата, оставиха водните пътища на Европа от Холандия до Черно море, предизвиквайки усложняващи се кризи.
За първи път в историята си Унгария и Румъния трябваше да изключат атомните реактори, които обикновено се охлаждат от Дунав.
Най-голямата атомна електроцентрала в Унгария, 44-годишната Пакс, която доставя почти половината от електроенергията в страната, намалява добива от понеделник.
Дунав, която тече през 10 страни, се е оттеглила до безпрецедентни дъна в някои райони, излагайки скали, стари корабокрушения, бомба от втора световна война и дори останки от древен мамут.
Нивата на водата в Рейн в Германия също паднаха до почти рекордно ниски нива в Петък, предизвикани от гореща вълна и продължително сухо време, съобщи навигационната агенция WSV в страната. Плитките води са наложили намаляване на товара на плавателните съдове до около 20% от нормалния им капацитет.
Рейн е решаваща корабна артерия за зърнени храни, минерали, руди, въглища и петролни продукти, включително бензин, създаваща потенциални затруднения за компаниите в най-добрата икономика на ЕС.
Холандски официални лица заявиха, че Рейн е спаднал до най-ниското си регистрирано ниво в точката, в която се влива в Нидерландия. Страната страда от официално признат недостиг на вода от средата на юли, което води до ограничения за използване в по-голямата част от страната, особено в селското стопанство.
За ниското ниво на Дунав причината е в голямата суша в Централна Европа и наличието на малко вода в планините, от които тръгва реката. Тя се захранва от снеговете в Алпите и Карпатите, а те са все по-малко и се топят все по-рано всяка година. Наблюдава се и намаляване на пролетните дъждове в Централна Европа и Балканския полуостров, където са най-големите притоци на Дунав. Виждаме каква е ситуацията в Германия и Австрия. Говорим за трета поредна година на ниски нива в тези страни, а нивото на река Дунав се измерва от над 100 години и това е така заради корабоплаването.
Река Дунав никога не е пресъхвала напълно в цялата си история, но е достигала критично ниски водни нива (хидрологични минимуми) поради тежки засушавания.
Когато Дунав е замръзвала, много хора са я пресилачи по различен повод.
Това са правили и българските революционери и хъшове.
Най-тежките исторически засушавания и спадове на реката са регистрирани през следните периоди:
Големи исторически минимуми
- 1941 година: Според официални измервания и данни на ИЗППД, тогавашните нива остават сред най-ниските прагове на реката за ХХ век.
- 1996 година: Сериозен спад на водите по долното течение (в района на Румъния), който спира фериботи и затруднява корабоплаването.
- 2003 година: Продължителна европейска суша, която свива дебита на Дунав до критични стойности и парализира товарооборота.
- 2022 и 2026 година: Спадът става все по-голям и зачестява.
Речните водни пътища са голямо природно богатство. Около тях се заражда и развива обществен живот. Създават се държави с богата материална и духовна култура. Примерът с река Дунав е показателен.
Още римляните, когато реката е граница на обширната Римска империя, полагат грижи за охрана и стопанисване. След това режимът на корабоплаване и поддържането на корабоплавателния път стават обект на редица международни нормативни актове. Те действат през различни исторически периоди, с една единствена цел – прилагат принципа на свободно корабоплаване, но в зависимост от политическата конюнктура, условията диктуват различни европейски сили. В резултат на това истинските стопани на реката – крайбрежните държави, са пренебрегнати. Това, обаче не е пречка още през 18-то столетие да се пристъпи към събиране и систематизиране на хидрографски наблюдения в по-големи размери и към средата на 19 век да се създадат и първите научни институти за изследване режима на река Дунав.
В България метеорологията прохожда в далечната 1866 г., когато започват редовни метеорологични наблюдения в Австрийското консулство в гр. Русе. Пак тук – в рамките на Дунавската флотилия и морска част през 1884 г. се създава Хидрометрична станция. По-късно грижи за проучване и поддържане на корабоплавателния път полагат Портовият капитан в Русе, командирите на Дунавската флотилия, Хидрографната бригада към Дирекцията за постройките на железниците и пристанищата, Дунавската измерителна служба със седалище в град Лом.
Краят на Втората световна война променя политическата карта на Европа, а с това и отношението към европейския корабоплавателен път. За обезпечаване на свободно корабоплаване в съответствие с интересите и суверенитета на дунавските държави: България, Унгария, Румъния, СССР, Чехословакия, Украйна, Югославия сключват на 18 август 1948 година в Белград Конвенция за режима на корабоплаване по река Дунав. Тя влиза в сила на 11.05.1949 г. На 7.01.1960 г. към нея се присъединява и Австрия, а през 1999 г. и Германия. Съгласно член 3 от Конвенцията всички дунавски държави се задължават да поддържат своите участъци в плавателно състояние, като извършват всички необходими работи за обезпечаване и поддържане условията на корабоплаване.
Дунавската риба е уникално вкусна, но рядко стига до българския пазар...
Български проблеми:
- Маловодие и плитчини: Периодичните засушавания и ниските водни нива затрудняват корабоплаването, като образуват опасни прагове и плитчини (например при Белене, Батин и Лом), на които често засядат кораби.
- Брегова ерозия: Водите отнасят българския бряг заради силното течение и липсата на достатъчно защитни съоръжения в миналото, което застрашава крайбрежни сгради и земеделски земи.
- Замърсяване и екология: Индустриалното развитие през XX век и липсата на пречиствателни станции в държавите по горното и средното течение доведоха до тежко замърсяване на водите и унищожаване на естествените местообитания на ценни видове като дунавските есетри.
- Липса на мостове и транспортна изолация: Дълго време след Освобождението и през голяма част от социалистическия период имаше само един мост (при Русе), което спираше икономическите връзки с Румъния.
Рязкото спадане на водите на Дунав причинява и друг проблем - състоянието на рибната популация в реката. Вече повече от две седмици нивото й стремглаво се понижава и местата, където се ловеше риба опустяха.
Въпреки това все още може да се намери прясна риба в крайдунавските селища у нас. Но само там.
Дунав дава поминък на хиляди български рибари. През последните години обаче те все повече се оплакват, че няма интерес от магазини и ресторанти в страната и затова са принудени да продават улова на румънци, които все по-често вземат рибата още в реката. Причината за дефицита на дунавска риба в търговските вериги и магазини у нас е, че не е уреден редовен транспорт. "Това е измислена пречка, защото с бусове рибата може да стигне до София и други градове от един до четири часа. Просто веригите предпочитат лесната доставка на изкуствено отглеждани риби, като сьомговата пъстърва, например", смята Васил Денчев, трето поколение рибар.
От българските планини извират реките Нишава (чиято долина води към Белград), Струма и Места (към Солун и Егейско море), Марица (към Одрин, Енос и Егейско море), Искър (към Дунав), Вит – към Дунав и т.н. Така, 39 % от територията ни се “отлива” към река. Дунав, 15% - към Черно море, а 46% - към Егейско море
Фрог нюз
