По данни на Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“, към днешна дата нивото при Русе е минус 69 сантиметра спрямо кота „нула“ и продължава да спада. Подобни стойности се отчитат и при Лом и Свищов.
Ниското ниво на реката намалява дълбочината на плавателния път, което налага ограничения за максималното газене на корабите. Най-засегнати са участъците около островите Белене, Батин, Вардим и Попина, където при маловодие се образуват пясъчни прагове и плавателният канал се стеснява.
Заради това търговските кораби, превозващи зърно, въглища, руда и горива, са принудени да плават с едва 40–50% от товарния си капацитет, за да избегнат засядане.
Специализираната драгажна техника на Изпълнителната агенция работи в най-критичните участъци, за да поддържа минималната необходима дълбочина за безопасно преминаване на плавателните съдове.
Явлението не е ново, но през последните години се наблюдава все по-често. Продължителните периоди на суша и високите температури водят до все по-продължителни периоди на маловодие по Дунав.
Макар сегашното ниво да е сред най-ниските през последните десетилетия, абсолютният минимум при Русе остава от септември 2003 г., когато реката достига минус 73 сантиметра спрямо кота „нула“. Тогава корабоплаването в българския участък на Дунав беше блокирано за седмици.
Последиците от плиткия Дунав не се изчерпват с проблемите за речния транспорт. Продължителното маловодие засяга логистиката по европейския транспортен коридор №7, увеличава разходите за превоз на стоки и създава риск за водоснабдяването, промишлените предприятия и крайдунавските екосистеми.
Експерти настояват България и Румъния да задълбочат сътрудничеството си за поддържане на плавателния път чрез постоянни драгажни дейности и дългосрочни мерки за управление на речното корито.
