Мръсният въздух в София: Мерките са само инструмент, резултатът зависи от хората

В централните части на града действат и ограничения за влизане на определени автомобили с по-ниски екологични стандарти. На хартия, мерките са ясни. На практика обаче въздухът често остава замърсен. Това поражда въпроса – защо?

Замърсяването не идва само от колите

Автомобилният трафик е важен, но не единствен източник на замърсяване. През зимата съществен дял имат битовото отопление с твърдо гориво, старите печки и котли, както и изгарянето на отпадъци. В определени квартали тези източници имат по-голямо влияние от движението по основните булеварди.

Към това се добавят и природни фактори. София е разположена в котловина, което при тихо време, температурна инверсия и липса на вятър води до задържане на замърсителите ниско над земята. В такива дни дори намаленият трафик не е достатъчен, за да се подобри бързо качеството на въздуха.

Мерки има, но резултатите зависят и от нас

В последните години бяха въведени редица политики – от нискоемисионни зони и подмяна на отоплителни уреди, до стимули за градски транспорт и по-строг контрол. Те дават ефект в дългосрочен план, но не могат да решат проблема сами.

Един от ключовите фактори остава общественото поведение. В дни с безплатен или евтин градски транспорт много хора продължават да използват личните си автомобили. Част от домакинствата все още разчитат на най-евтиното, но и най-замърсяващо отопление. Нерядко липсва разбиране, че мръсният въздух не е абстрактен проблем, а нещо, което всеки диша – включително децата, възрастните и хронично болните.

Как влияе замърсеният въздух на здравето

Замърсеният въздух има пряко и доказано въздействие върху човешкото здраве, като ефектите му не се изчерпват с временен дискомфорт или дразнене. Фините прахови частици (PM10 и PM2.5), които най-често надвишават нормите в София през зимата, са сред най-опасните замърсители, защото проникват дълбоко в организма.

Най-фините частици – PM2.5 – достигат до най-дълбоките части на белите дробове и дори преминават в кръвния поток. Това води до възпалителни процеси в целия организъм. При краткосрочно излагане се наблюдават дразнене на очите и гърлото, кашлица, задух, главоболие и влошаване на съществуващи респираторни проблеми. Хората с астма и хронична обструктивна белодробна болест често изпитват по-чести и по-тежки пристъпи в дни с мръсен въздух.

При продължително излагане последствията са значително по-сериозни. Световната здравна организация свързва замърсяването на въздуха с повишен риск от сърдечносъдови заболявания, инфаркти и инсулти. Причината е, че фините частици допринасят за втвърдяване на артериите, повишаване на кръвното налягане и нарушаване на нормалната функция на сърцето. Доказано е и повишаване на риска от рак на белия дроб при хора, които живеят дълго време в силно замърсена среда.

Особено уязвими са децата, възрастните хора, бременните жени и хората с хронични заболявания. При децата замърсеният въздух може да забави развитието на белите дробове и да доведе до по-чести инфекции. При бременните жени има данни за връзка между високото замърсяване и преждевременно раждане или по-ниско тегло на новороденото.

Все повече изследвания показват, че мръсният въздух влияе не само на белите дробове и сърцето, но и на нервната система. Наблюдават се връзки с повишен риск от когнитивни нарушения, депресия и влошаване на паметта при възрастните. При дългосрочно излагане се обсъжда и ролята на замърсяването като фактор за развитие на деменция.

Въпрос на навици и отговорност

Замърсяването идва и от източници, които трудно се контролират с краткосрочни мерки. Строителни дейности, прах от разбити улици, индустриални обекти в периферията на града и дори замърсяване, пренесено от съседни населени места, също влияят на качеството на въздуха.

Важно е да се отчете и фактът, че част от мерките действат със закъснение. Дори при рязко намаляване на трафика, вече натрупаните прахови частици не изчезват веднага, особено при липса на вятър и валежи.

Замърсяването на въздуха в София не е резултат от едно решение или едно бездействие. То е сбор от инфраструктура, география, икономически възможности и – не на последно място – навици. Промяната изисква време, но и осъзнаване, че мерките работят най-добре, когато са подкрепени от личен избор.

Да оставиш колата, когато имаш алтернатива. Да не гориш отпадъци. Да приемеш, че грижата за природата е и грижа за собственото ти здраве. Докато това разбиране не стане масово, София вероятно ще продължи да въвежда „зелени билети“ – и да се пита защо въздухът остава тежък.

А отговорът все по-често изглежда прост, макар и неудобен: защото мерките са само инструмент. Резултатът зависи от хората.

Илияна Маринкова