През последната седмица мобилният интернет е бил напълно изключван ежедневно в части от Москва, Санкт Петербург и други големи градове, съобщава Reuters. Паралелно с това, властите ограничават достъпа до приложения като Telegram и WhatsApp и системно блокират VPN услуги, които позволяват заобикаляне на наложените забрани.

По думите на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков тези мерки са свързани както с отказа на чуждестранни компании да спазват руското законодателство, така и със съображения за сигурност заради използването на мобилни мрежи от украински дронове.

Контрол чрез закони и страх от нестабилност

Официалните аргументи обаче очертават само част от картината. Паралелно с техническите ограничения бяха приети и нови закони, които дават на Федералната служба за сигурност правомощия да изисква от операторите да прекъсват достъпа на конкретни потребители и да изгражда собствена система за задържане.

Според дипломати, цитирани от Reuters, по-широката цел е да се укрепи вътрешният контрол в контекста на войната в Украйна, като се създадат механизми за реакция както при продължителен конфликт, така и при евентуален негов край, когато рискът от обществено недоволство може да нарасне.

Тази политика е пряко свързана с историческия опит на руските елити. След войната в Афганистан и разпадането на СССР страната изпада в дълбока криза, която и до днес се възприема като предупреждение за опасностите от загуба на контрол. В този контекст днешното затягане на дигиталната среда изглежда като опит да се избегне повторение на подобен сценарий, като интернет се превърне в предвидима и управляема среда.

Натиск върху платформите и изграждане на контролиран интернет

В този процес Русия не действа самостоятелно, а следва модели, вече утвърдени в други авторитарни държави. Източници, запознати с политиката, посочват пред Reuters, че Москва изучава практиките на Китай и Иран, където интернет функционира в строго регулирана рамка с възможност за блокиране на цели сегменти и контрол върху комуникацията.

Целта не е пълна изолация, а създаване на система, в която достъпът до глобалната мрежа е селективен и зависим от решенията на държавата.

Ограниченията срещу Telegram и WhatsApp ясно показват тази посока. Telegram беше забавян, а срещу основателя му Павел Дуров бе предприето разследване, докато WhatsApp беше напълно блокиран заради отказ да се съобрази с местните изисквания.

Паралелно с това властите насърчават използването на държавно подкрепени алтернативи, включително приложения, които вече се въвеждат в образованието.

Така интернет постепенно се превръща не в пространство за свободен обмен, а в инфраструктура, подчинена на политически контрол и стратегически интереси на държавата.

В този процес Русия не просто ограничава интернет, а променя самата му същност. Мрежата престава да бъде пространство за свободен обмен и постепенно се превръща в инфраструктура, подчинена на държавната логика за контрол и сигурност. Това не е временна реакция на война, а дългосрочна трансформация, при която достъпът до информация и комуникация все повече зависи от политическата воля на властта. В крайна сметка въпросът вече не е дали интернет ще бъде ограничаван, а докъде може да стигне този контрол.