Ситуацията се определя като „критична“, тъй като платформата служи за „единствената жизнеспособна верига“, свързваща отделните бойни единици с щабовете и логистичните структури.

В социалните мрежи започнаха да се разпространяват видеообръщения на руски военнослужещи, които директно обвиняват властите в Москва в некомпетентност. В един от записите войник се обръща към регулатора с въпроса: „Попитахте ли ни изобщо? Някой дойде ли да провери дали това ще ни бъде полезно?“.

Основните притеснения, изразени от военната общност, включват:

– Насочването на артилерията: Telegram често се използва за бърза корекция на огъня и споделяне на видео от дроновете.

– Противовъздушната отбрана: Забавянето на съобщенията пречи на оперативното предупреждение за приближаващи се вражески безпилотни апарати.

– Липсата на алтернатива: Въпреки натиска на Кремъл за преминаване към държавното приложение Max, войниците твърдят, че то не предлага същата сигурност и функционалност.

Основателят на Telegram Павел Дуров коментира ситуацията, като определя действията на руските власти като „авторитарен ход“, целящ да принуди гражданите да преминат към платформи, изградени за пълно политическо цензуриране и следене.

Същевременно говорителят на Кремъл Дмитрий Песков се опита да омаловажи критиките, заявявайки, че „е трудно да се си представи“, че официалните военни комуникации се провеждат през месинджъри.

Въпреки това, дори регионални чиновници като губернатора на Белгородска област изразиха загриженост, че забавянето на каналите в Telegram може да забави доставката на критична информация за цивилното население по време на атаки.

Конфликтът между нуждите на цензурата и реалностите на военното време поставя руската информационна стратегия пред сериозно изпитание.