МТСП с позиция срещу твърдения в социалните мрежи за „неправомерно отнемане на деца”

Отнемането на деца от техните родители никога не е било и няма да бъде цел на националните политики и законодателство. Съгласно Конституцията на Република България отглеждането и възпитанието на децата е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

Настаняването на дете извън семейството може да стане само при наличие на основания, определени в Закона за закрила на детето, които не се променяни от 10 години. Предприемането на такава мярка за закрила винаги подлежи на съдебен контрол. Редът за настаняване на деца извън семейството също е описан в този закон и действа от 2006 г. Последните промени в Закона за закрила на детето не променят този ред, а само премахват възможността за настаняване в специализирани институции, тъй като до 2021 г. всички домове за деца, лишени от родителска грижа и домове за медико-социални грижи за деца ще бъдат закрити.

Извеждането на дете от биологичното семейство е крайна временна мярка за закрила, която се базира на прецизно проучване и оценка на конкретния сигнал за дете в риск и се потвърждава със съдебно решение. Такова решение се прилага за много крайни случаи на насилие, неглижиране и нарушаване на интереса на детето (склоняване към проституция, просия). Социалните работници и полицията извежда деца само ако животът и здравето на детето са застрашени. Това е принципът в закона, който социалните работници са длъжни да спазват.

Хората, които помагат на децата в риск или сигнализират за дете в рискова ситуация, което се нуждае от закрила, не са доносници. От 2003 г. в Закона за закрила на детето е регламентирано, че лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми компетентните органи. Същото задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна. Това задължение съществува от 16 г. и не е въведено с последните промени в закона. Сигналите обаче не са достатъчни за прилагане на мерки за закрила, а се проверят за тяхната достоверност и основателност. Не се разглеждат анонимни сигнали, освен в случаите на насилие над дете.