В музея на българската (не)зависимост с брат’чеда Гошо

От него долита боен марш, на екрана се експонират политик, генерал, управник, кмет – редят пламенни слова за българската независимост. Героичната ни независимост. Появяват се и историци, слава Богу, да изрекат нещо по-нормално и вярно.

На масата стопанката е подредила празнично меню: салата с домати, лук и печени чушки, кьопоолу, таратор, а по средата е тавата с мръвките. Чашки са пълни с ледена ракия. За децата – кока-кола, ако са тийнейджъри – може по бира.

Чака се какво ще каже главата на семейството. Не е молитва – това е по филмите. „Айде наздраве за независимостта. – прозвучава гласът на господаря. - Знаете ли какво е туй независимост? Отде ще знаете, все сте забили нос в таблета и телефона… Пък и в училище ви учат само за джендъри... Жено, ма, брат’чеда Гошо нещо закъснява, я го набери, че после трудно ще ме стигне с грозданката…“.

След минути децата се изнизват в посока на мола.

На вратата се звъни – братовчедите са пристигнали. „Бах маааму, тия бакшиши ни отрязаха главите. Ама с новия закон дето конфискуват главите няма как…“ - реди Гошо докато се настанява от дясната страна на домакина.

И се вдигат чашите. Празникът е започнал.

И понеже става дума за музей, да уточня: целият сюжет е изобразен от автентична обстановка на панелно жилище и восъчни фигури. Всичко на всичко около 70 квадратни метра, по сегашни цени – 130 хиляди евро в София, в провинцията по-евтинко.

Най-пламенните слова за празника се излъчват от представители на триъгълника на властта, събран на булевард, кръстен на руския княз „Дондуков“, който много искал да стане княз на България и изрекъл доста неприятни думи по адрес на Търновската конституция…

Улицата на името на премиера Александър Малинов, чието управление и дело са свързани с великия акт на провъзгласяването на независимостта, е нейде в кв. „Младост“…

Един ден на независимостта.

Огнян Стефанов