МВР: Границата с Турция ни спъва за Шенген

По думите на Георгиев Словения не е имала свои експерти в оценъчната комисия и са свързани с функциите на българската военна полиция, която има достъп до общата информационна система.

"Ами, функционалните задължения поне на военната полиция при нас са такива, че те налагат достъп до нейните потребители в системата, тъй като те имат компетентности по разследване и наблюдаване, и проверки, свързани със служителите в областта на военното министерство", обясни Димитър Георгиев.

В петък работната група към Европейския Съвет не одобри докладите и от двете последни проверки у нас - за Шенгенската информационна система (ШИС) и за охраната на сухопътните ни граници. Докладите ще бъдат разгледани отново на 14 февруари.

За разлика от България Румъния вече е изпълнила всички технически критерии за членство. Основният проблем за България е границата с Турция. Според Георгиев страната ще се коригира по всички забележки за сухопътните си граници до средата на март.

"Не можем да кажем, че България е отделена от Румъния. Двете държави вървят заедно в процеса по присъединяване към пространството. Те се готвят по еднаква програма и изпълняват общи критерии", заяви заместник-министърът.

Той потвърди, че има възможност и двете страни да бъдат приети поетапно в "Шенген" първо с въздушните си граници.

"Разбира се, това са възможни варианти, обсъждат се и това се е случвало, например Швейцария. Може, всичко е възможно", посочи още Димитър Георгиев.

Решението за присъединяването към "Шенген" се взима с пълен консенсус от всички страни членки. Франция, Германия, Финландия и други страни членки вече обявиха, че настояват България и Румъния да постигнат необратим напредък в справянето с престъпността и корупцията и до момента няма промяна в позицията им.

За да се запознае с готовността на България, на място пристига група германски депутати. Ръководителят на групата Ханс-Петер Ул, член на комисията по вътрешните работи на Бундестага, заяви, че трябва да бъде засилен натискът върху българското правосъдие.

"От една страна независимостта на съдиите, а от друга - неподатливостта на корупция. По тези два аспекта в България се упражнява твърде малко контрол. Това критикува Европейската комисия. Тези критики трябва да се вземат на сериозно. Приемаме, че това са неща, които нямат общо с контрола по границите. В такъв случай, обаче, ние си казваме: Ако сега си замълчим за това, след присъединяването към Шенген вече ще бъде твърде късно. Сега трябва да засилим натиска върху българското правосъдие. Това е политическият смисъл на писмото, изпратено от двамата вътрешни министри", заяви Ханс-Петер Ул пред БНР.

В същото време посланикът на Франция в София Филип Отие коментира за Дойче веле, че задача и отговорност на Европейския съвет е да се увери дали и докъде се е случил напредъкът на България в борбата с корупцията и организираната престъпност.

"Резултатите в тази област ще ни позволят да преценим дали е дошъл или не моментът България да се присъедини към шенгенското пространство. Франция счита, че докладът, който Европейската комисия ще подготви през лятото на базата на механизма за сътрудничество и проверка, ще бъде много важен елемент в политическия дебат, който ще се води в рамките на Европейския съвет", посочи дипломатът.

По думите му изпълнението само на техническите критерии за членство в Шенген не гарантира, че проблемите при противодействието на корупцията и организираната престъпност няма да се превърнат в пречка за управлението на шенгенските процедури от българските власти.

"Споменавайки подходящия момент, в никакъв случай не намеквам за отлагане на българското членство за неопределено време. Държа да подчертая, че Париж ще постави условието първо да отпаднат причините, заради които бе създаден механизмът за сътрудничество и проверка с България, и чак след това страната да бъде приета в Шенген", заяви още посланик Филип Отие.